Търсене

- Тя ме плаши и има силна ръка. - изрече Аша. - Нарече ме алчна курва, наистина не знам защо толкова се вбеси.

Крисчън не успя да сдържи смеха си. - Не се тревожи. Макар и северняците също да имат доста обичаи, с които не съм съгласен, никой няма да те нарани заради нещо толкова незначително. - махна с ръка той. - Ще поговоря с н…

Аша забеляза, че Силиа се опитва да прикрие косата си и се престори на много притеснена. - Цветът на косата ѝ... признавам, че аз го сторих. Бях ѝ ядосана и не помислих за последствията. Не разбирам и защо тя се ядоса то…

Арус се изсмя с глас, наблюдавайки случващото се между Силиа и Лилит. Тъкмо се беше зарадвал, че не бе виждал Моника от известно време, Крис съвсем беше побъркал горкото момиче.

Силиа изсумтя. - Нищо такова не правя, Лилит. - изсъска Силиа. - Онази тъпачка е виновна.

- Е и, какво от това? Отива Ви, госпожо Силиа. - кикотейки се изрече Нана. Нямаше представа коя е тази Моника и какво общо има.

Лилит кимна. "Със сигурност.", засмя се тя. "Не е защото предпочита лилавокоси. Няма да изместиш Моника, не виждам защо се опитваш въобще."

Крисчън въздъхна. Никога нямаше да се съгласи с подобно нещо, но не можеше да принуди жената. - Съжалявам. - отвърна той. - Ако размислите, с удоволствие ще Ви съдействам. Наемният убиец се огледа и едва сега забеляза Ли…

- Никога не бих си боядисала косата в този цвят доброволно, тъпачке. - изсумтя Силиа и опита да набута кичура обратно в шала. - Онази проклетница Аша си позволи да подмени пигмента на боята, защото си е втълпила, че Афсо…

- Така живеем в Милбърн от векове. - изрече Аша. - Това е част от нашата култура и за добро или лошо, аз я следвам. Афсол предложи същото, но не мога да приема.

Крисчън се усмихна. - На никого на когото сме помогнали досега не се е налагало да се тревожи за последствия. Доверете ми се, имам достатъчно влиятелни приятели по тези земи. Постъпката на баща Ви е меко казано недопусти…

Лилит продължи да се смее. "Не съм сигурна дали Крисчън би ти обръщал повече внимание и с лилава коса. Трябваше да поработиш върху сексуалните си умения, не върху косата си.", изрече жената.

Аша поклати глава. - Не мога да приема. Цял живот съм живяла по този начин, не мога да си позволявам своеволия. - отвърна тя. - А и баща ми сигурно ще ме намери след време, не мога да го ядосвам.

Нана не беше сигурна кое е смешното, косата на Силиа не беше чак толкова зле боядисана, но все пак се засмя. Очевидно беше нещо, от което идиотката се срамува.

Силиа изсумтя от яд. Знаеше си, че тази проклетница ще направи нещо подобно. - Не съм си боядисвала косата в лилаво, тъпачке. - извика принцесата. - Не бих направила подобно нещо.

Крисчън се задави с глътката си вино. Възмущението му от чутото му попречи да забележи за случващото се между Силиа и Лилит в момента. - Простете, сигурно не съм разбрал правилно. Вие искате да се жертвате за място, коет…

Преди да падне на земята, Лилит бе успяла да издърпа един кичур коса изпод шала. Жената бързо се изправи на крака и огледа какво бе сторила. Избухна в смях, когато видя лилавия кичур коса на принцесата. "Боядисала си кос…

Аша тежко въздъхна. - Аз нямам право на дума. В Милбърн жените се примиряват с всичко, което им бъде наредено. Нямаше как да откажа, иначе баща ми щеше да ме убие. Трябва да направя това, нямам избор.

Далия забеляза Лилит и пиклата и се изсмя с глас. Не разбираше защо червенокосата жена толкова се връзва на простотиите на онази тъпачка. Беше повече от ясно че шалът е за съжаление и за привличане на внимание към безинт…

Силиа хвана ръцете на Лилит и се опита да я отблъсне от себе си, но проклетницата не отпускаше захвата си. - Пусни ме, ненормалнице! - извика принцесата и я избута от себе си с всичката си сила.

- А Вие какво мислите по въпроса? - попита Крисчън. - Желаете ли да жертвате толкова много?

- Милбърн, кралството от което съм, е въвлечено в две войни. Златото ни е почти на привършване, а без злато не можем да поддържаме армията си. Татко реши да ме омъжи за принц Афсол, защото крал Селиандър му обеща злато и…

Нана се отдръпна встрани. Притесни се, че действията на Лилит ще привлекат останалите и не искаше да бъде видяна как дърпа тази идиотка Силиа за косата. Все пак наблюдаваше с любопитство какво точно ѝ се бе случило.

"Колко пък лошо може да е?", засмя се Лилит. Жената хвана шала на Силиа и се опита да го свали от главата ѝ. Беше ѝ трудно, явно добре го беше прикрепила. Силиа също не правеше нещата по-лесни.

Крисчън въздъхна тежко. Явно странните нрави на северняците се разпростираха и до други земи. - Мога единствено да съчувствам на ситуацията, в която се намирате. Простете, но защо е толкова важно всичко да се случи толко…