Търсене

Елвира изсумтя. - Дори не знам защо очаквах да признаеш. - изсмя се нервно тя. - Не трябваше да идвам тук, трябваше да разкажа на братята ѝ какво си ѝ сторил.

- Брат ми отдавна не е сред живите. А и не ми беше близнак. - отсече Крисчън. Продължаваше да не разбира защо Силиа би твърдяла подобно нещо. Възможно ли бе някоя от лисиците да правеше поредния си номер, карайки я да вя…

- А аз не разбирам защо си ѝ причинил подобно нещо. И то точно на нея. - продължи да крещи Елвира. - Виждала е теб, чувала е твоя глас, кой друг да е? Брат близнак ли имаш?

Крисчън не можеше да повярва на това, което чуваше. - Силиа е разказала.... че аз съм я наранил? Защо би казала подобно нещо? Наистина не разбирам. - невярващо отвърна той. Бе му трудно дори да осмисли случващото се, тъй…

- Някой? - Елвира го изгледа гневно. - Бил си ти. Тя всичко ми разказа. Какво ти става, по дяволите?!

Крисчън се стъписа от чутото. Мъжът разтри бузата си и изгледа жената пред себе си с неразбиращ поглед. - Елвира, какво говориш? Някой е наранил Силиа?

Елвира отиде да отвори. Жената не можа да сдържи гнева си и зашлеви мъжа пред себе си. - Ти превъртя ли? - извика жената. - Какво толкова ти стори Силиа, че си заслужи да я насилиш? Лисиците мозъка ли ти изпиха?

Крисчън дойде до вилата на Елвира и почука на вратата.

Елвира се телепортира във вилата си. Беше толкова ядосана, че дори не ѝ направи впечатление, че се връща на същото място, на което бе пострадала преди време. Тя извика Зола и ѝ връчи бележката. - Оставяш я в имението на …

Въпреки, че не му беше част от работата, служителят бе така добър да изпрати пергамент и до вилата на Елвира, за да я уведоми за получената награда. "Маркиза Елвира Голдлийф, бяхте избрана да участвате в събитието на кра…

Силас осъзна, че проклетницата се е отпуснала и я удари за последно, сетне я остави. Явно бе изгубила съзнание, това бе добре. Той реши да се маха от това място, но камъкът за телепортация не бе в джоба му. Изсумтя и зап…

Елвира не можеше да издържи повече. Знаеше, че не трябва да заспива, но поканата на тъмнината бе толкова примамваща. Тя затвори очи и спря да усеща ужасяващата болка в тялото си.

Силас спря само за да я удари с юмрук в лицето, сетне възобнови заниманието си. Добре знаеше какво изпитва нещастницата и това му доставяше удоволствие. Разкъсванията ѝ сигурно бяха ужасни. Той реши да приключи това, бе …

Елвира дойде на себе си, когато усети ужасна разкъсваща болка в слабините си. Тя изпищя, но не посмя да изрита негодника, който вършеше това с нея. Сякаш ако го направеше още повече щеше да пострада. - Спрете! - извика т…

Силас се възползва от зашеметяването на Елвира и разкъса долнището на роклята ѝ. Макар и да искаше да я изнасили, за да си знае Афсол, това щеше да му отнеме известно време. Това обаче не значеше, че няма с какво друго д…

Елвира не бе сигурна какво се случва с нея вече. Имаше чувството, че ще изгуби съзнание скоро. Тя лежеше отпусната върху пода и дишаше тежко. Звъненето в главата ѝ и силните удари на сърцето ѝ се смесиха и някак я успоко…

Силас едва сдържаше смеха си. Тази се правеше на много наперена, когато обиждаше Аша, а сега му се молеше. Харесваше му да му се моли. Обаче не бе познала, ако си мислеше, че той ще я пощади. Тази нещастница щеше прескъп…

На Елвира ѝ бе трудно да диша. Силите ѝ я напускаха. - Моля ви... спрете. - стенейки изрече тя.

Силас се доближи до проклетницата и я наблюдаваше със задоволство. Той отново започна да я рита където можеше. Дали щеше да умре или не, не го интересуваше особено.

Елвира стенеше от болка и не бе сигурна, но мислеше, че ѝ се вие свят. Тя чу нещо да пада, но не можеше да прецени какво е. Лицето ѝ пулсираше от болка и бе мокро, вероятно от кръвта ѝ. - Какво... искате от мен? - едва и…

Силас изсъска, проклетницата бе издрала врата му. Той с няколко бързи крачки скъски разстоянието помежду им и хвана жената за косата миг преди тя да отвори входната врата. Избута я на земята и се възползва от загубата ѝ …

Елвира опитваше да се защити, но ѝ бе трудно. Не виждаше почти нищо пред себе си, дори и след като очите ѝ привикнаха с тъмнината. Тя успя да избегне един от ударите и отстъпи встрани. В схватката успя да издере нападате…

На Силас му бе смешно, но не си позволи да се засмее. Нямаше представа дали тя нямаше да го разпознае. Той не се интересуваше и от златото ѝ. Принцът се втурна към нея и я нападна. Удряше я с юмруци в лицето и тялото.

Дъхът на Елвира секна. Това беше съвсем реално, по дяволите. Някой я нападаше. Тя мигом изтрезня и успя да избегне последния ритник на този непознат. Маркизата намери сили в себе си да се изправи на крака. Трябваше да из…

Силас се усмихна. Не бе разбрала кой я нападна, нямаше и да разбере. Мъжът имаше отлично зрение в тъмното. Той не отвърна на въпроса на жената, нито ѝ позволи да се надигне от земята. Изрита я в корема, както и няколко п…