Търсене

Халон се зарадва. Беше прескочил трапа. - Госпожице, само да излезем от тук и ще се погрижа цялата тежест на закона да се стовари върху вас! - заплашително изрече той, след като силите му се върнаха обратно.

Силиа се намръщи. - Е, жалко, че полицаят все пак няма да умре. Лечителката изследва кръвта му в чаша с някакви билки и успява да разбере с какво си има работа. - отвръща похитителката. - След по-малко от половин час веч…

- Убеден съм, че има повече в тази история от това, което похитителката с неясна самоличност ни казва. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Елвира взе заровете и ги хвърли. Надяваше се да се падне нещо повече. Число: [lotto]13&msrvqdjq-qyolyt[/lotto]

- Съвсем уравновесения индивид реши да вярва в лъжи и да зареже любимата си, за да запази стабилно присъствие пред останалите. - въздъхна похитителката и се обърна към Елвира. - Ако хвърлиш 10 може да пробваш.

- Рицарят е съвсем уравновесен индивид. Както тук, така и в реалния живот. Не съвсем същото би могло да бъде казано за някои други от присъстващите. - продължи Крисчън, гледайки към Лилит.

- Аз обаче мога да помогна. Бих искала да изследвам кръвта му и да разбера с каква отрова е бил отровен, за да му помогна. - изрече Елвира.

"Защото нещо не му е наред. Както тук, така и в реалния живот.", изсумтя жената, сетне се обърна към Халон. "Не виждам пророчицата как би могла да помогне на полицая, освен да му каже дали няма да пукне скоро."

- Лилит, нека опресня паметта ти от предното ни събиране, Силиа е описана като любимата на рицаря. - засмя се Крисчън. - Защо би реагирал по подобен начин, според теб?

Силиа стрелна гневен поглед към Лилит. - Гледай си работата, Лилит и стига си се занимавала с мен. И така, предният път приключихме там, където полицаят бе отровен с ястие, лечителката изкара късмет, кой да повярва, и сп…

- Божества... - въздъхна Халон. Вече разбираше защо Дейвид не ги харесва особено тези хора.

"Как пък така рицарят един път не изрази негодувание, че за нищо не ставаш в леглото, не знам. Може би тогава щеше да решиш да се усъвършенстваш.", въздъхна Лилит и се настани на предишното си място.

Силиа се обърна към нея и се настани на мястото си. Халбата ѝ отново бе пълна с абсент. - Не. Просто рицарят предния път изрази почти негодувание, че салати няма, затова този път ще поправим това. - отвърна тя и се обърн…

- И не са подарък от нашия познат коняря, нали? - повдигна вежда Крисчън, взирайки се в салатата си.

Елвира се настани на предишното си място. Салатата изглеждаше примамливо. - Не са отровни, както в играта, нали?

Силиа отиде да отвори. - Хайде, влизайте. - изрече тя. Този път освен алкохола беше наредила за всички и по една чиния салата Цезар.

Крисчън дойде и поздрави останалите.

Лилит дойде и поздрави останалите.

Елвира дойде и поздрави Халон.

Халон дойде и зачака останалите да се появят.

Силиа бе поканила тия говеда да играят отново и вече ги очакваше.

Халон пожела лек ден на Силиа и си тръгна.

Елвира пожела лек ден на всички и също си тръгна. Определено трябваше да поговори със Силиа след като приключи тази игра.

Лилит махна с ръка и си тръгна.

- Лилит, просто мълчи. Съжалявам, но бързам.