Търсене

Катрин извъртя очи. - И аз се надявам да открием нещо по-интересно от ледени мечки, които говорят небивалици. - изрече момичето. - Да вървим.

Каво говори. - Але тряа туй си е хубаво нещо ве господине. - обясливо каза Каво кончито са клати за да.

Крисчън беше в центъра на Еритос, когато видя коняря Каво да преминава покрай него в посока на север. Предположи, че може би е време да се върне при останалите. След като се приближи до тримата, наемният убиец ги поздрав…

Дейвид си пое дълбоко въздух. Надяваше се всичко този път да мине добре.

Каво доязди и каза хай на мацките.

Дейвид дойде и поздрави Катрин. Надяваше се да не им се падне отново да се бият с говорещи мечки и да търсят небивали писма.

Катрин дойде и зачака останалите.

Катрин кимна и последва Дейвид.

Дейвид въздъхна. - Нека се прибираме. - изрече той и изчака Катрин да тръгне с него.

Крисчън пожела лека вечер на останалите, сетне се отправи към Еритос.

Дейвид сви рамене. Само дето беше мъкнал тази тежка раница толкова време. - Добре, все едно. - въздъхна той. - Поне няма да мъкна толкова много неща със себе си следващия път.

- Не виждам причина да не можем. - сви рамене Катрин.

- Беше ми казано, че трябва да се отправя на приключение, никъде не е споменато до къде е възможно да ни доведе то. Защо да не е разрешено да влезем в кралството, за да се запасим?

- Аз за какво ги домъкнах всичките тези провизии? Имаме ли въобще право да се прибираме?

- Добра идея. Ще отида да си потърся таверна, преди да се върна ще се постарая да се запазя по-добре, след като вече знам на какво място се намираме. - засмя се Крисчън.

- О, не, нямам намерение да идвам и утре. - изрече Катрин. - Смятам хубаво да се стопля и да тръгна по-подготвена следващия път.

Каво говори. - Але добре ве добре ше прайм прибирането утри ше прайм мощно повествование тука напрао ше ги удряме. - обясливо каза Каво и си зе кончото и тръгна да си прай светоброенето.

Дейвид се плесна по челото. Този беше напълно луд. - Каво, колкото и да копаеш на това място, продукти няма да изкопаеш. Няма как да вирее каквото и да е по тези земи, освен сняг и кучи студ.

- Аз определено съм почитател на мисълта на Катрин. - отвърна чернокосият мъж.

- А не може ли да се приберем вкъщи и утре пак да дойдем? Не сме толкова далеч от Еритос, все пак. - изрече Катрин.

Кончо говори. - Але не ве малко сте гьонсурат викам да копами яко и мило продукти за салата тука да зобами мощно. - обясливо каза кончо. Каво са клати за да.

- Господин Каво, не бихме могли да къртим нищо в снега. Писмото е... интересен избор за израз на тези мисли. - през смях продължи Крисчън.

- Да къртим? - учуди се Катрин. - И това писмо е пълна глупост!

Каво говори. - Але да ве ама то е добро писмо напрао светнахме. - обясливо каза Каво. - Але господа ай да къртим. - яко и мило каза кончито.

- Пълни небивалици! - изсумтя Катрин.