Търсене
220 поста в „Странноприемницата“
- Както и да е. Благодаря ти. Някой ден ще дойда в имението при Арус да се видим и ще ми кажеш какво е казала Нана. - усмихна се Гордън и потупа Крисчън по рамото, сетне си тръгна от таверната, без да плати.
- Бегло. - излъга Крисчън. За разлика от лорд Гордън, той нямаше намерение да споделя проблемите си с другия мъж. - Вероятно се стреснаха от случилото се с чашите. Може да се случи на всеки.
- Благодаря ти. - усмихна се възрастният мъж. - Кои бяха тези двете? Защо така се изнизаха? Познаваш ли ги?
Крисчън въздъхна тежко и взе чашата си от тезгяха, сетне я допи на екс. - Ще ида. - сухо отвърна той.
Докато двете жени си тръгваха, Гордън се обърна към Крисчън. - Крис, ще ми помогнеш нали? Ще идеш ли при Нана?
- Разбира се. - Елвира бе отделила малко злато в една кесия и го тръшна на бара. - За чашите, виното и бъчвите. Тя хвана Силиа под ръка и я отведе от таверната. Как беше пропуснала това?
- Да си вървим. - най-накрая беше намерила дар словото си.
Елвира дочу счупването на чаши и вдигна поглед, след което забеляза Силиа да седи пред Крисчън и още някакъв мъж. - О, мамка му. - измърмори под нос маркизата и стана веднага от мястото си. Приближи се с бързи крачки до …
Гордън изцъка с език. Тази жена им беше прекъснала разговора на най-важното. Мъжът продължи да пие уискито си.
Преди да отвърне на лорд Гордън, Крисчън забеляза, че една жена се спъна пред тях. Той стана от стола си и се втурна да провери дали всичко е наред. Чу звук от строшено стъкло, надяваше се да не се е наранила. - Добре ли…
Силиа кимна и взе празните чаши. Тя тръгна към бара и накрая се препъна в нещо, загуби баланс и едва не падна пред Крисчън. - Извинявайте. - изрече тя и погледна към мъжете, в които едва не се удари. Очите ѝ се разшириха…
- Можеш ли да посетиш Нана и да я попиташ дали ми е обидена, задето спрях да ходя при нея? Моля те, не искам жената да остава с впечатление, че вече не я харесвам.
Крисчън предполагаше, че това е моментът, в който бащата на Беатрис ще му поиска пари. - Зависи за какво става въпрос, милорд.
- Крис, ти имаш злато, сигурен съм. Можеш ли да ми направиш услуга?
Силиа разтърка чело с ръка и изпи останалото си вино. - Не ми напомняй, моля те. Още отсега ме заболя глава. - изрече тя и погледна празните чаши. - Искаш ли още вино?
- Беатрис е добре. В последните няколко дни съм навън... по работа и не съм я виждал, но последно не изглеждаше да има някакви сериозни притеснения. - отвърна Крисчън.
Елвира въздъхна. - Все някога ще ни се удаде възможност. Все някой ще организира парти, на което ще сме събрани всички. - изрече жената и допи виното си.
- В такъв случай искам да те питам, как е Беатрис? Дъщеря ми добре ли е в дома ви? Много съжалявам, че я изпратих там да бъде прислужница, но вече не мога да върна времето назад.
Крисчън въздъхна. - Няма нужда да се притеснявате за нищо и никакви си дрехи. - отвърна той. - Все пак да отговоря на въпроса ви, да, аз съм.
Лорд Гордън махна с ръка. - Да де, ти не си ли Крис, бодигарда му? Съжалявам още веднъж за дрехите ти, наистина ще ги платя.
- Да съм с Арус? - изсмя се с глас Крисчън. - Уверявам Ви, че Арус и аз имаме чисто професионални отношения. Нищо повече, надявам се и така да си остане за в бъдеще.
- Лилит изобщо не съм я отписала. Нана... не знам. Техните отношения ужасно много ме объркват. Но тя търси някакъв талисман в Крис. Не знам дали не би му дала подобна отвара, за да си го вземе обратно, а няма как да го п…
- Лилит е подмолна. Защо да не го направи? - изсъска Елвира. - Може да му е дала отварата, след което да му е наредила първо да бъде с нея, а след това да дойде при теб. Та тя си позволи да ме изнудва преди време - да сп…
Преди да отвърне, Силиа дочу повишаване на тон откъм бара. Принцесата погледна натам, но нищо не ѝ направи впечатление. - Не мисля, че е Далия. Не виждам причина да го прави, наистина. Тя е просто проклета крава, никога …