Търсене

- Както е съвсем очевидно, младата жена има доста по-важни проблеми от това в момента. - отвърна Серена. - Бардът ще трябва да е доста убедителен, за да я убеди да стори подобно нещо, да хвърли поне 19 би помогнало, пред…

- Не точно. - тихо отвърна Арус. - Но бих могъл да те зарадвам по друг начин, ако ме разбираш. Пък дори и само за малко.

Серена въздъхна тежко. "- Какво искате да кажете? Имате храна? - очите на жената светнаха с надежда."

- Това наистина звучи ужасно. - Арус хвърли поглед към останалите трима от групата. - Сигурен съм, че бих могъл да бъда утеха за теб в тези трудни времена. - намигна той на жената.

"- Ами не виждате ли? Мизерстваме. От известно време нямаме провизии и проблемът се задълбочава все повече. Този негодник управител Макзел крие храна в дома си, сигурни сме! Инак защо би се барикадирал вътре и не би обяс…

- Искам да знам какво се случва в това село, красавице. - продължи Арус.

"- Какво искате, господине? Не виждате ли, че сме заети с това да си върнем храната! - гневно избоботи младата жена срещу барда." оповясти Серена.

Арус въздъхна и хвърли заровете. Число: [lotto]20&muctv9bf-ttc0je[/lotto] - Е, изглежда съм в стихията си днес. - чаровно се усмихна мъжът.

- Бардът намира най-красивата жена в тълпата и се опита да я заговори. Тъй като е заета с това да протестира пред дома на управителя, тя не му обръща внимание. Може би ако хвърли повече от 3 ще успее да привлече внимание…

- Добра идея. Оставете на мен. С моя неземен чар и харизма, непременно ще научим каквото ни интересува. Искам да говоря с най-красивата жена от тълпата. - намигна той към Серена.

- Да говорим с разгневената тълпа?

- Не бързайте да се радвате. Това, че група селяни обвиняват управителя на селото си в кражба не означава задължително, че той е виновен. - намеси се Моника. - Но все пак, какво ще правим?

- Няма такова нещо. - невъзмутимо отвърна жената. - Просто се застраховам срещу неверни обвинения.

- Малко е странно, че за втори път се оправдаваш без дори някой от нас да те е заподозрял. - засмя се Арус. - Гузен - негонен бяга.

- Аз ви казах, че не съм аз. - подсмихна се Далия.

- В такъв случай групата пристига в селото, от което пристига писмото. Още щом влизате в пределите му обаче, се натъквате на гневна тълпа, събрала се пред дома на управителя. Те крещят "Върни ни златото и провизиите, нещ…

- Предполагам, че да. Изглежда сме единодушни. Ще отидем в бедното село. - обяви Моника.

- Това ли е решението ви? - попита отново Серена.

- Нека посетим селото. И без това ще трябва да се започне отнякъде.

- Разбира се. - въздъхна Далия и извъртя очи.

- Как иначе бих могъл да прочета сметката си в таверната? - засмя се Арус. - Разбира се, а и като беден изпълнител, съчувствам на горките хора. Пък и може да има красиви жени в беда в селото, знаем ли?

- Какво пък разбира един бард от подобни неща? Вие дори можете ли да четете? - подигра се Моника.

- Но ние нямаме истински заподозрян. Очевидно е, че нещо се случва, но и аз съм на мнение, че първо трябва да посетим селото, от което идва писмото.

- Можете сами да изберете по какъв път да поемете. - обяви им Серена. - Дали да отидете в селото, от което пристига писмото, или директно да отидете при тези, които подозирате.

- Не е ли редно първо да отидем в селото без провизии и да разберем какво точно се случва вътре? - попита Моника. - Може да има ранени, които имат нужда от помощта ми.