Търсене
1454 поста в „Замъкът на Афсол Фингел“
- Ако беше приела щедрото предложение на Крис и Афсол, сега щеше да си някъде много далеч и да си живееш добре. Ти обаче предпочете да съсипваш живота на брат ми. - изсъска Силиа, сетне погледна Аша студено. - Няма да си…
- В тежки времена правим каквото трябва, за да оцелеем. - въздъхна Аша. Тази се мислеше за много специална. - Трябва да се върна с бебе в Милбърн, ако искам да оцелея.
Силиа отново се засмя. - Както и Афсол трябваше да се разправи с вас. - изрече тя. - Ако баща ми беше дошъл и бе казал, че трябва да се омъжа за Силас, просто щях да убия единия от двамата. Чисто и просто. Както казах - …
Аша започна да се ядосва. - Разбирам защо ви е трудно да приемете това, което се случва. Да, изглежда, че се продавам за армия, но друг вариант няма. Ако бях отказала, баща ми щеше да ме убие, а не това искам. И тъй като…
Силиа се засмя. - Не ви мразя, никак не ви харесвам, това е. - отвърна Силиа. - Да се омъжа за армия? Бях сгодена като дете, знаех къде мога да намеря бъдещия си съпруг. Разликата между нас с теб е, че не съм готова да п…
Аша въздъхна. - Дори не разбирам омразата ви към нас. - изрече жената и отпи от чая си. - Ръцете ни са вързани, моите най-много. Нямаше какво друго да направя. От баща ви знам, че Ефос някога също е бил под управлението …
- Добре съм. - измърмори Силиа. - Още по-добре ще бъда, когато се разкарате от тук. Всички ще бъдем.
Аша си бе направила чай и реши да го пие във всекидневната. За нейно съжаление, Силиа също бе там. - Добре ли сте, госпожице Силиа? Изглеждате напрегната.
Силиа беше изнервена. Ръцете ѝ трепереха. Нямаше представа какво ѝ става, но не ѝ харесваше. Изпитваше нужда да вземе опиум, знаеше и от къде може да си вземе дори и с лошо качество, но не биваше да го прави. Не се беше …
- Ще опитам да проуча дали няма отвара, която да може да помогне. Той излезе от всекидневната. Трябваше да се получи, иначе скоро нямаше да се отърве от тази жена, а така със сигурност щеше да изгуби Елвира.
Афсол отново въздъхна. Изобщо не му харесваше да е в този брак. Трябваше нещата да приключат час по-скоро, но изглежда не се получаваше. - Ще те питам само веднъж - как върви със Сандреа?
Аша поклати глава. - Не знам. Знаеш, че тя винаги казва по нещо за нас. - престори се на разстроена Аша.
Афсол сви устни и се обърна към Аша. - Какво беше това?
- Не виждам за какво бихме могли да си говорим. - със сдържан тон изрече Елвира. - Пази си силите за милата ти съпруга. Маркизата реши да си върви, че иначе щеше да избухне. Мразеше тази ситуация, мразеше Клара, мразеше …
Афсол леко се изплаши. Тези двете изглеждаха твърде сдържани. Принцът си пое дълбоко дъх и издиша бавно. - Елвира, искаш ли да поговорим?
- Прекрасно. - отвърна Аша и също се усмихна.
- Прекрасно. - извъртя очи Елвира и се усмихна. Клара заслужаваше да я запалят на клада, а тази още повече.
Афсол се прибра и Джой побърза да го уведоми, че Елвира е дошла и двете с Аша спорят. Принцът тежко въздъхна и отиде да ги потърси. Намери ги и си отдъхна - не се бяха избили, все още. - Добре ли сте?
Добре че ръцете на Елвира бяха заети, иначе щеше да я зашлеви. - Приятелството ни със Силиа е много повече от това, проклетнице.
- Така е, но изглежда моят те интересува много. Дори не знам защо си толкова любопитна какви ги вършим ние. Това са си нашите лични отношения, ние сме женени все пак. - изрече Аша. - Със Силиа по същия начин ли се държиш…
- Благодаря! - през зъби процеди Елвира. - И моят живот не те интересува.
- Какво стана? Не можеш да ми опонираш, защото знаеш, че съм права. - изкикоти се Аша и продължи да си пили ноктите, сетне погледна роклята в ръцете на Елвира. - Хубава рокля. Ако наистина си открила друг мъж, не разбира…
Лицето на Елвира се изчерви от срам, който бързо бе изместен от гняв. Тази щеше да си плати един ден! Маркизата не можеше да намери думи, с които да обиди противната нещастница.