Търсене

Блейд отпи от бирата си. - Не съм му господар, съпруг съм му.

Гретхен огледа халбата, за да е сигурна, че е измита добре, сетне наля светла бира в нея. Разбира се, отново светла. - Заповядай. Ти ли си господаря на онзи?

Блейд седна на мястото на Конър. - Една светла бира, моля.

Гретхен изцъка с език, но прибра халбата, сетне започна да я мие старателно.

- Не съм роб, тъпачке. - изсумтя Конър. - И бирата ти не струва, като всичко направено от човеци или тъпите елфи. Конър реши да си ходи, тая беше пълна ненормалница.

- Кои са тези всички? Останалите уважават труда ми, а мнението на роби като теб не ме касае. Май трябва да си поискам златото обратно, тези идиоти са разлепили обявата ми на ужасни места. - победено въздъхна Гретхен.

- Ще ти се, тъпачке. - изсмя се Конър. - Всички останали тва казват.

- Може би за теб пикнята е често питие, след като толкова добре познаваш вкуса ѝ. - подигра се Гретхен.

- Че всеки може да си живее където иска. - сви рамене Конър. - И не, никой нормален не би пил само няква бира, която през лятото даже има вкус на пикня.

- Ако бяхте нормални точно това бихте пили, но уви. Явно няма надежда за севера вече, така като гледам пускат и всякакви раси да живеят свободно тук. Ужас!

- Може би. Не виждам кой нормален би дошъл да пие само няква смотана бира.

- Какво има да разбирам, освен че всичките тук сте напълно луди?! - невъзмутимо отвърна барманката.

- Да, тъпачке, за разлика от повечето човеци. - изсмя се Конър. - Ама кат те гледам не би го разбрала.

- Музика? Художествени произведения? - през смях повтори Гретхен. - Ти изобщо грамотен ли си, че да разбереш което и да било от тези неща?

- Музиката е доста по-интересна. Художествените произведения също. Бирата отдавна е една евтина отживелица, дори не знам как го харесват тва нещо.

- Нима? - раздразнено повдигна вежда Гретхен. - И кое например е по-интересното?

Конър се изсмя. - Ами не съм. И то тва никво изкуство не е. Има къде къде по-интересни неща от някаква бира, която се продава във всяка таверна.

Гретхен се ядоса. В другите нации хвалеха бирата ѝ, но какво ли можеше да очаква от един роб. - И после твърдиш, че не си роб. Вижда се, че не познаваш истинското изкуство!

- Нямам господар! - изсъска Конър и отпи от бирата. Не беше кой знай кво. - А ти явно си попаднала на някакъв смотан пивовар, тая бира не е нищо особено.

- Точно така ще е. - изсмя се Гретхен, учудвайки се на познанията на елфа. - Явно обаче си попаднал на културен господар, това вече е приказка! Жената наля ейл в една халба, сетне я затръшна пред тъмния елф.

- Има свободни тъмни елфи, тъпачке и аз съм си точно такъв. Ейл дай. - изсумтя Конър.

Гретхен се изсмя гръмко. - Сигурно, повярвах ти. Няма свободни тъмни елфи. Както и да е, каква бира искаш?

- Къв господар ма? - изрече Конър. - Аз не съм роб, тъпачке.

Гретхен се показа из-зад бара и си плю в пазвата. Наистина в бирарията ѝ беше дошъл тъмен елф. Тя забеляза и някакъв човек с него, сигурно господарят му. - Не и преди да съм сигурна, че господарят ти ще я плати. - скръст…

Конър доди до тъз бирария, ама оня шибаняк Блейд го беше последвал. Тъмния елф седна на бара. - Давай там няква бира. - изрече той.