Търсене

Дейвид скръсти ръце. - И това ли е грандиозната простотия? Трябваше да си дадем храната заради това?!

Крисчън отново се изсмя. - Това ли беше писмото? - през смях попита той.

Кончо са качи на Курвито и са фърли напрао напрай супер зверски къч на мечката мечката пада ама не става и умря гадниливо препсува Каво на курва и погина. Каво зе писмото и зачети на отборлъка. - Але аз съм свещено писмо…

Дейвид също извади отровните си шипове и ги запрати по мечката, ранявайки я в един от предните крака.

Катрин недоумяваше. Каво по този начин ли се биеше с враговете си? Момичето извади отровните си шипове и ги запрати по ледената мечка.

Крисчън се погнуси от изключително странното поведение на животното, сетне се приближи и заби камата си в единия крак на мечока.

Каво си го изкара и той и говори. - Але мечке няма такива булчето Катрин е добро булче ней кат курвата проста ше та прайм да свириш хорото. - адски каза Каво. Мечката са активира и щеши да лупа Каво ама кончо я спря. Меч…

- Да убием мечката! - категорично каза Катрин.

Дейвид застана пред Катрин. - Как пък не! - извика мъжът. - Няма шанс да се съгласим на тази простотия!

Крисчън извади камата си и присви очи. - В никакъв случай. - студено изрече той. Ако се стигнеше до там, едва ли една мечка можеше да се справи с всички тях.

Каво говори. - Але мечке ше давам премиум манжаре премиум салата конски бахур с сперма на оранготан и морска балтия премиум манжаре конска глава пълнена с чеп на кравок премиум сладко мазга на шимбанзе с захар и тръстика…

- Дейвид е прав. Не е добра идея да си даваме нещата заради едно парче хартия. - изрече Катрин. - По-добре да убием мечката?

- Никакъв шанс! - изрече Дейвид. - Ти си давай провизиите като искаш, аз искам да се прибера жив вкъщи.

Каво говори. - Але крадлив бутурник недей тъй ве давай гозбалъка да зимаме писмото ше светнем ве. - обясливо каза Каво.

Крисчън за пръв път на това "приключение" се радваше, че не бе донесъл нищо със себе си.

- Да, да. - изрече Дейвид. Не можеше още да повярва, че някакви животни говорят. - Няма да си дам провизиите за някакво писмо!

Каво говори. - Але знам ве то туй са знай напрао сай спуснало на главата ни. - обясливо каза Каво. - Але да ве ама за да давам писмото тряа да прайте хубав гозбалък да давати кво носите. - попитливо каза мечката.

Дейвид изсумтя. - Това са пълни глупости, сякаш. Ти откъде знаеш какво пише в писмото, Каво? - полюбопитства Дейвид.

- Не вярвам биографията ми да се пази от произволна мечка насред ледовете на Еритос. - засмя се Крисчън, макар и все още да беше доста объркан от случващото се.

Каво говори. - Але туй писмо е свещено усмотрение ве там ше пише тегобата на живота. - обясливо каза Каво мечката са клати за да.

Крисчън беше изключително учуден. - Какво писмо? Някой знае ли за какво става въпрос? - попита той.

Катрин въздъхна. Не беше сигурна какво се случва? - Каво, луд ли си? Какво писмо ще взимаме?

Каво говори на отборлъка. - Але тряа да зимаме писмото туй е велика епопея. - обясливо каза Каво.

Мечката са разплака. - Але що тей си изкарвате остите ве аз съм си добър мечкалък тука пазя дословното писмо ве. - обясливо каза мечока.

- Те и тук не са. - изрече Дейвид. - Предполагам обаче, не е кой знае какво.