Търсене

Аша въздъхна. - Не се тревожи за нашите отношения. Може да ни отнеме малко повече време, но ще изпълним задачата възложена ни от крал Селиандър. - изрече жената и се усмихна. - Между другото, разбирам защо си с него. Той…

Елвира се изсмя. Разбира се, че Афсол щеше да си прекарва времето с тази никаквица. После щеше да ѝ пълни главата с глупости как не го бил правил. - Ами ако се погледнеш, може и да си отговориш на въпроса защо не се полу…

Аша приветливо се усмихна. - Може би. Ако забременея ще е по-скоро, но уви засега не ни се получава. - жената нямаше да каже много повече, за да не издаде какво всъщност се случваше. Надяваше се само Афсол да не е сподел…

- Твоят дом? - изсмя се Елвира. - Това е домът на Афсол и скоро ще се разкараш от тук.

- Нима? - вирна вежда Аша. Знаеше, че Афсол го няма, можеше да си позволи да говори по-свободно с тази проклетница. - Това е моят дом. Не помня с Афсол да сме те канили.

- Не ти влиза в работата. - изсъска Елвира.

Аша пилеше един от ноктите си, когато Елвира влезе във всекидневната. - Ти пък какво правиш тук? - вирна вежда принцесата.

Елвира кипеше от яд. Наистина ли трябваше да изпълни точно това за проклетото събитие? Жената даже си взе нова рокля само за да си вдигне нервите с онази дрипла Аша. Тя почука на вратата и дори не даде обяснение на Джой,…

Сандреа разтри бузата си и тежко въздъхна. Беше прекалил, но нямаше как да не се притеснява. Надяваше се да греши и съзнанието на Силиа да си играе с нея, иначе другата алтернатива бе много по-неприятна.

Силиа стана от мястото си и остави чашата с чай, след което доближи брат си и го зашлеви с всичката си сила. Не можеше да повярва, че Сандреа мисли това за нея. Тя излезе като буреносен облак от замъка и реши да прекара …

- Знам ли, Силиа, този път може да споделяш, за да не те заподозрем бързо. - отвърна Сандреа.

Лицето на Силиа почервеня от ярост. - Наистина ли пак натам ще го обърнеш? Не взимам опиум! Не съм взимала изобщо, откакто излязох от лудницата последния път. Надали щях да ти споделям тези неща, ако взимах.

- И си сигурна, че това не е под влиянието на опиум? Все пак, когато взимаше и там ти се губеше отрязък от време. - изрече Сандреа.

- Не мога да видя лица. Сякаш ги няма. Усещам присъствие върху себе си, но не знам от кого. Виждам нещо и същевременно не виждам нищо, така ги чувствам в повечето случаи. Нещата, които чувам не са ясни изречения, а прост…

Сандреа скръсти ръце. - А гласовете да са казвали нещо смислено? Да си виждала познати лица?

- Не точно. Сънувам някакви несвързани неща. Откъслечни спомени, гласове, но не са нищо особено, защото не помня да са се случвали. - отвърна принцесата. - Днес преди да се събудя чувах постоянно щракане, даже мислех, че…

- Просто спомени. - сви рамене Сандреа. - Сънувала ли си други подобни неща?

Очите на Силас се разшириха от ужас. Възможно ли бе тя да помни някакви неща? Нямаше логика, отварите бяха силни, тя никога не повдигаше въпроси, иначе отдавна щеше да ги е издала на братята си.

- Помниш ли веднъж, когато се замеряхме с храна по време на обяд? Тогава татко ни наказа да стоим с лице към ъгъла с вдигнати високо ръце. - отвърна принцесата. - Мислих известно време за това и вечерта го сънувах. Бях в…

Сандреа се замисли. Това звучеше доста странно, определено и вече не бе сигурен дали тя наистина не взима опиум отново. - Не мога да гадая, Силиа. Много неща са ни се случвали като деца.

- Вчера отново ми се случи да не помня какво съм вършила няколко часа. Последно помня, че беше около 10ч и се събудих в 15ч, но не помня да съм си лягала изобщо. Защо да се събуждам сутринта и отново да си лягам? - въздъ…

Силас отново подслушваше. Трябваше да знае какво става.

Сандреа влезе във всекидневната и забеляза, че Силиа отново е потънала в мисли. Вече наистина започваше да се съмнява дали сестра му не злоупотребява отново. - Какво става, Силиа? Изглежда пак си потънала в мислите си.

Силиа се чувстваше все по-странно. Забравяше кога си ляга, но вече и през деня ли? Бе изгубила няколко часа... в нищо. Тя отпи от чая си и продължи да размишлява над нещо, което се въртеше в главата ѝ от известно време.

Силас беше се беше прибрал с всичките жени. Наредиха на Силиа да спи и вече знаеше как ще я закачи отново към опиума. Джой без да иска се изпусна, че принцесата пие чай преди да заспи. Можеше да изсипва по глътка-две в ч…