Търсене

Гретхен много се издразни, тази съвсем не показа уважение към пивото. Тя допи останалата част от бирата, сетне изми халбата. Вече губеше надежда, че ще срещне нормален човек тук.

- Както и да е. Благодаря за бирата, ще вървя. - изрече Елвира и остави халбата с недопитата бира на плота.

Гретхен сви рамене. Тази също не беше нормална, но то изглежда тук такива нямаше. - Ами не знам, това е което аз бих направила. - невъзмутимо отвърна жената.

- Е, опитах да разбера. Отговорът беше "Така трябваше". - изимитира гласа на Афсол Елвира. - Майната им, няма да се бъркам в нестихващата им любов, сякаш нещо би ги разделило.

- Според мен ако с този сте били заедно, трябва да се опиташ да разбереш какво е станало, аз така бих направила, тъй като освен ако не е луд като онзи другия - Каво, нещо не се връзва, щом жена му е и грозна на всичкото …

- Знам ли. - сви рамене Елвира. - Отказваше да се ожени, после се съгласи, какво да си мисля? Майната им, дано си бъдат заедно до края на вечността.

- Ако е някаква грозница, защо би се влюбил този в нея, след като на всичкото отгоре не я познава? Не ти ли се струва странно?

- Не. Прилича на стъпкана от слон. Жалко, че такъв не я е стъпкал, докато е пътувала насам. - изсумтя жената. - Но както и да е, предполагам любовта граници няма.

- Не мислиш ли, че е доста странно и ненормално да стане за толкова кратко? Тази трябва да е неземна красавица, такава ли е?

- И аз не знам. Явно онзи плъх жена му е успяла да му завърти главата. - раздразнено отвърна Елвира.

- Беше рус онзи, да. И на мен ми се стори побъркан, не разбирам защо се е оженил, като не искаше. - отвърна Гретхен.

- Ами сигурно. - изрече Елвира. - Един рус галфон. Да са си щастливи там с оная гъсеница, не ми пука вече.

- Хм, наскоро идваше един тук, който се оплакваше, че не искал да се жени, но все пак щял. На мен също ми се стори напълно побъркан, но не знам дали е същия. - замислено отвърна Гретхен.

- Не съм съвсем сигурна дали е изтрещял като Каво, но защо ще се жени за някаква напълно непозната шматка, която просто иска да забременее от него, за да получи злато? - Елвира започна да се ядосва. - Пълен идиот!

- Твой познат? Какво е направил, ако е станал като този Каво, ти съчувствам искрено. - отвърна Гретхен.

- Той равен няма, да. - кимна Елвира. - Лудостта обаче явно ходи по хората, защото друг мой познат също се побърка. И то по някаква повлекана.

- Ами изглежда пускат лудите, тъй като въпросният Каво вече беше тук. Наистина е луд. - потвърди Гретхен.

- Обявата ви беше в арената за двубои. Надали някой би пуснал лудите да пият бира, не че и ги наблюдават особено много, иначе нямаше да изтърват Каво. - изсмя се Елвира и отпи от бирата си.

Гретхен махна пренебрежително с ръка. - Както и да е. Ще трябва да поговоря с тези, които приеха обявата ми, явно са я залепили и в лудницата, а не платих за това.

- Еритос си е много добре с или без бира. - изрече Елвира и отпи от горчивата течност. - Добра е, но не е нещо, което бих пила всеки ден.

Гретхен се плесна по челото. - Разбира се, след като всичките сте изнежени и се налага да ви сипвам само светла бира, така ще е. Има много видове бира, госпожо, това, което пиете изобщо не олицетворява духа на питието. С…

Елвира сбърчи вежди. - Че кога в нашата култура се е предпочитала бирата? Живеем в Еритос, тук е студено и всички обичат вино, защото ни сгрява. - изрече жената. - Бирата е за през лятото.

Гретхен извъртя очи. - Какво доживях! Северняци да възхваляват блудкавите южни напитки и да се отричат от културата си. - цъкаше с език барманката.

- Ами ако беше хубаво пиво, можехме и да разбираме. - сви рамене Елвира. - Не е най-доброто на пазара.

Гретхен отново наля светла бира в халбата, сетне я тръшна на тезгяха. - Наистина не разбирам как може нито един клиент досега да не разбира и грам от бира. - възмутено отвърна барманката.