Търсене
297 поста в „Малка къща“
Лисицата скръсти ръце. Знаеше си, че наемният убиец ще ѝ извърти подобен номер, но нямаше какво да стори. - И? След като си тръгнеш, тази къща ще е моя? И трябва да повярвам на това?
- Ако заговорничех с него, щеше ли да си още жива? - саркастично попита Крисчън. - Не, просто преди да се спомине в трагичен... инцидент, господинът бе така добър да ми каже как го е направил. След като нямам никаква пол…
Нана се ядоса. - Значи причината да липсват е в теб? И си сигурен, че не заговорничиш с гнома? - присви очи тя.
- Напротив, знам причината за липсата им. - все така невъзмутимо отвръщаше мъжът. - Не планирам да я споделям с теб, но мога да те уверя, че щом си тръгна, силите ти ще се върнат. Силно се надявам да боравиш разумно с тя…
Лисицата изсумтя. - А аз какво ще правя с липсващите си сили? Онзи гном наистина ли нищо не ти каза?
Крисчън извърна поглед, чувайки гласа на Нана. - Гониш ли ме? Докато съм тук, тази къща все още ми принадлежи. - невъзмутимо отвърна той. - Не се тревожи, нямам намерение да се отмятам от предложението си, скоро заминава…
Нана можеше да си отдъхне по въпроса с досадния гном, но никак не ѝ харесваше факта, че силите ѝ така и не се завръщаха. Тя реши отново да повдигне въпроса, изглежда наемният убиец знаеше нещо, но отказваше да ѝ каже. Тя…
- Съжалявам, вероятно в последните ти мигове аз няма да бъда нещо по-различно от "долна лисица", тъй като също си позволих да те излъжа. - невъзмутимо отвърна Крисчън, изваждайки камата си и приближавайки се към гнома. -…
- Ем да ве, ама кво ти пука? Няма да излезе от там вече, тъй че е все тая. Айде да отиваме.
- Чакай малко, последен въпрос. - спря го Крисчън. - Устройството работи, само докато тя е около него, прав ли съм? Тоест, ако се отдалечи, ще бъде свободна да използва силите си?
- Е чак толкоз де да знам ве, ама на тая проработи, така че идеално. Айде стига сме плямпали ми да се връщаме, че искам вече да ѝ го набия яко. - отвърна гномът и се почеса по слабините.
Гномът се почеса по главата. - А? Еми не е перфектно, ама за нашата работа ще върши работа. Няма как да я убие за жалост, ама нали затуй сме ние там. Няма как да ѝ вземе и безсмъртието, пак за жалост, иначе да съм си реш…
Крисчън се стараеше да прикрие погнусата си от думите на гнома. - Да предположим, че съм заинтересован. Първо искам да ми помогнеш и ти, в името на това да не попадам повече в подобен капан. - усмихна се мъжът. - Разкажи…
Боркот се плесна по челото. - Мале ти си наистина идиот. Нали туй ти приказвам от вчера, долните лисици тъй правят, баламосват те и после хопа - нямаш вече живот! Така стана и с брат ми, така щеше и с тебе да стане. Ама …
Крисчън повдигна вежда. Преди да убие гнома, наистина трябваше да разбере какво е сторил със силите на Нана, подобна информация щеше да бъде доста ценна. - Моля? - направи се на изненадан той. - Щяла е да ме убие?
- И що? - изсмя се гномът. - Кво ще ме спре? Ти си пълен тъпак, ако смяташ да я защитаваш, ся ще ти кажа нещо хубаво, трябва да целуваш тука земята дето стъпвам, спасих ти живота. Ако не бях направил туй нещо дето ѝ взим…
Крисчън поклати отрицателно глава. - Дойдох именно, за да поговорим за нещо свързано с нея. - лицето му придоби сериозен вид. - Но се опасявам, че няма да сториш нищо подобно.
Боркот се отскубна от хватката на тоя ненормалник. Явно беше ненормалник, защото кво искаше сега? - Аз пък не искам нищо да си говоря с тебе, освен ако не е за да ми кажеш, че ще ми помогнеш да надупчим лисицата. - гневн…
- Здравейте, господине. - приветливо се усмихна Крисчън. - Опасявам се, че не запомних името Ви, но не е важно. Бих желал да си поговорим.
Боркот забеляза, че досадника излиза и се запъти към къщата. Ей сега вече лисицата щеше да види! Гномът се спря по пътя си, защото някой го сграбчи за яката и го дръпна навътре в гората. - Какво по....?! - изкрещя ужасни…
- Последното не беше нужно, нито вярно. - изсмя се Крисчън. - Предполагам, че по-добре няма да стане, така че просто ще отида да открия гнома. След като каза това, Крисчън излезе от къщата. Не предполагаше, че съществото…
- Съгласна съм с предложението Ви, господин Крисчън. Обещавам, че повече няма да тормозя Вас и скъпоценната Ви Силиа, която между другото е доста посредствена и госпожица Далия ме предупреди за нея, както и онази Лилит. …
- Казвам го. - изсумтя лисицата. - Какъв друг избор имам?