Търсене

Лилит тежко въздъхна. "За да видите колко съм добра, искам да ползвам уменията си, за да видя кое от ястията съдържа противоотровата и да го дам на лечителката."

- Не виждам как правейки това, Силиа получава каквото и да било от нас, но добре. - въздъхна Крисчън. - Избирам четвъртото ястие.

- Може и да си права, кой знае. - сви рамене жената. - Етап втори. Две от тези ястия са отровни, а в едно от тях се крие противоотровата за лечителката. Много внимавайте какво ще изберете.

"Страхотно, ще пием и ядем, докато умрем. Каква по-хубава смърт от това?", засмя се Лилит.

Силиа се усмихна. - Похитителката не се вълнува от напразната заплаха на полицая. Ще имате шанс да спасите лечителката, не се тревожи. - обърна се тя към рицаря. Жената плесна с ръце и слугите отново се появиха. Единият …

- Позната или непозната госпожо, по-добре се предайте още сега. Няма да ви се размине леко убийство на полицай.

- Не съм сигурен как тази информация ни помага. - продължи Крисчън. Започваше да тъгува за прямия подход на Нана и Арус. - Какво можем да сторим от тук насетне, за да спасим лечителката?

- Хм, пророчицата продължава да говори небивалици. - изрече тя и погледна Елвира и Крисчън. - За противоотровата ще разберете скоро. И кой е казал, че не съм Силиа? Казах, че може да съм, а може и да не съм. Ако съм, съм…

- Възможно ли е изобщо лечителката да получи противоотрова или в края на краищата ще умре?

- Би било трудно да е сред нас, ако Вие не сте Силиа. - отвърна Крисчън.

Лилит се засмя. "Дано е решила да остави отмъщението на странната си приятелка, а тя да е отишла да се учи как се задоволяват мъже."

- Кой знае наистина? Може да е сред вас или някъде другаде.

- Изглежда Силиа е нямала почти никого след този слух. Полицаят е заинтригуван от казаното от похитителката. А къде е тя, ако хипотетично ѝ помагаш?

Силиа поклати глава. - Поради странни причини, онези които трябваше да заемат твоето място и това на Халон не присъстват. Пророчицата да се задоволи със своята част от историята. - отвърна жената и се обърна към Крисчън.…

- В такъв случай няма ли поне да ни кажете какво общо имате със Силиа? - попита отново Крисчън.

"Похитителката явно не е можела да задоволява любимия си достатъчно и той затова е избягал при първата възможност.", изсмя се Лилит. "Не знам какво съм видяла, че да разпространя точно такъв слух, но добре."

Силиа вирна вежди и премигна няколко пъти от изблика на Халон. - Похитителката не е толкова тъпа, че да ви остави въоръжени. Единственият начин да я заловите е всички да сте в състояние да оцелеете.

- А аз пък точно сега ще ви арестувам! - намеси се Халон и посегна за окови и оръжие, уви не бяха с него.

- Как по-точно? Ще надникнеш в бъдещето и ще видиш коя съм?

"Всъщност... госпожице Дърво, ако ползвам пророческите си умения може и да стане."

Силиа се усмихна злорадо. - Изглежда няма да разберете скоро кой точно ви отвлече. - изрича жената.

- Добре. - кимна мъжът и хвърли заровете. [lotto]7&msm2j48f-3zvaz4[/lotto]

- Има, Лилит, просто не точно беладона. - отвърна принцесата и се обърна към Крисчън. - Искаш ли и ти да си пробваш късмета със заровете? Ако хвърлиш 15 или повече, похитителката ще ви разкаже коя е.

- Това би могло да бъдат думи само на човек, непосещавал Шиера твърде много. - засмя се тихо Крисчън.

Лилит се засмя. "Хубаво е, че няма подобно нещо в реалния живот."