Търсене

- Както ви казах, просто се намирам на приказка. Наистина не знам какво бих могъл да питам една куртизанка или съдържателка на публичен дом. - сви рамене Дейвид.

- Защото съм доста опитна. - надменно отвърна жената-вълк. - А и не желая достъп до мен да имат всакакви навлеци. Моите услуги са ненадминати и като такива, струват доста скъпо. Не Ви разбирам наистина, тъй като твърдите…

Дейвид се засмя. - Или не желаете да ме чуете или не ме разбирате. Не желая да бъда обслужван, просто си чеша езика. - отвърна мъжът. - Значи все пак се продавате. А защо толкова скъпо, ако не е тайна?

- Разбира се. - отвърна Валая. - Интерес към мен ли имате? Имате хубав вкус, но също така доста скъп. Струвам сто милиона злато. Ако можете да си позволите тази сума, с удоволствие ще бъда Ваша.

- И все пак. Ще изгубя още малко от времето ви и после си тръгвам. - изрече Дейвид. - И вие ли се продавате в този публичен дом?

- Доста сте странен. Няма да чукате характерите им. - сви рамене жената-вълк.

- Характерът им, предполагам. Не съм бил с лисица, не мисля, че бих искал.

- Какво им е на лисиците ни? - почуди се съдържателката. - Клиентите са доволни от тях, какво не Ви харесва?

- Човек е. - отвърна Дейвид. - Лисиците не изглеждат особено приятни.

- Не разбирам защо бихте искали да прегръщате такава ужасна жена. - отвърна Валая. - Лисица ли е? Макар че не би имало логика, те не са особено ревниви. Каква раса е тази жена?

- Вероятно, макар че... по-добре не. - въздъхна Дейвид. - Не разбирам. Има моменти, в които искам да я прегърна и такива, в които просто да увия ръце около шията ѝ и да я удуша.

Жената-вълк още повече не разбираше. - Наистина сте луд. Твърдите, че Ви е сготвила заека, че Ви вдига скандали, а Вие все още се притеснявате за нея и за реакциите ѝ? Наистина трябва да си намерите по-сговорчива жена. -…

- Просто не искам отново да ми върти някакви номера или да ми вдига скандали от нищото. Бяхме се паднали в отбор да гледаме един заек заедно и лудата го сготви, за да ми го върне. А нямаше нищо такова!

Валая се засмя. - Проститутките определено не са "жени в живота Ви". - подигравателно отвърна тя. - Но така, или иначе, ако искате друга жена, защо се интересувате от реакцията ѝ?

- Странната ѝ ревност бе причината в момента да прекратим отношенията си, иначе не е лош човек. - въздъхна Дейвид. - Просто вече ме е страх каква би била реакцията ѝ, ако има каквато и да е жена в живота ми.

Валая за пореден път въздъхна. - В такъв случай не знам какво да направя за Вас, освен да Ви пожелая успех с онази жена, макар че мен ако питате, трябва да намерите по-сговорчива. - отвърна тя.

- Не твърдя, че са болни. Дано никога не бъдат. - изрече Дейвид. - Просто не ми харесва самата мисъл, съжалявам.

Валая повдигна вежди. - Че какво им има? Момичетата ми не са болни в никой случай, а имаме и новодошли лисици. - отвърна тя.

- Не, много добре си се справям даже. - отвърна Дейвид леко обиден. - Не харесвам особено много разкрепостени жени и куртизанки. Нямам нищо против това как изкарват хляба си, но някак не ми харесва мисълта да знам, че са…

- Оказа се, че не е вярно. - въздъхна съдържателката. - Или поне жената така твърди. Нямам представа кой казва истината, но честно да Ви кажа, не ме и и интересува особено. След като не замесват мен, са свободни да правя…

- Имаме общ кръг от приятели, няма как. А относно Лилит и господаря ви, не знам какво да кажа. Тя е достатъчно луда, не бих се учудил. - сви рамене Дейвид.

- Това беше разпространено нарочно. Такова поведение трябва да бъде порицано, не смятате ли? - отвърна Валая. - Също за съжаление не можем да контролираме поведението на Господаря, вероятно всички знаят за онази жена Лил…

- Личи ви. Затова не само Валдора, но и Еритос научиха, че Каво е убил три елфки заедно с коня си. - изрече Дейвид. - Не, не съм женен, но това не ѝ пречи да си измисля простотии и да ми съсипва нервите.

- Една луда? Женен ли сте? Ако е така, не се притеснявайте, тук знаем да сме дискретни. - отвърна съдържателката.

- Не, благодаря! А за мъжете съвсем. - изрече Дейвид. - Една луда достатъчно ми пили на главата с ненормалните си внушения, не ми трябва още повече.