Търсене

- Господин Каво, ако намерите дама, която би харесала подобно палто, с удоволствие ще Ви платя. - Крисчън се обърна към Катрин и Дейвид. - Запознати ли сте с подобен вид чудовище? Там, откъдето идвам, мечките определено …

- Спри с тези глупости, Каво! - изрече Катрин. - Ако не се окаже агресивна ще я убием ли?

Каво говори на отборлъка. - Але тука ся яви мечкалък напрао синя мастия ко ше прайми ве ше го прайми ли кожаре за курвите за палто да давами на мечката ташаците. - яко и мило каза Каво. Мечока препсува Каво на чинка.

Крисчън беше объркан. Мечката агресивна ли беше, или не?! - Господин Каво, какво се случва там? - попита той.

Каво говори. - Але мечок недей си изкарва остата ше та бастисами ве. - зверски каза Каво и си го изкара. - Але Каво ше бастисаш градил илия килия ве ше ва прая да ближите мамула. - адски каза мечока.

- Кой знае. - изрече Дейвид. Трябваше да остави раницата си на земята, за да се бие. Той внимателно я свали и я пусна бавно на земята. Посегна към отровните шипове, готов да нападне животното.

Катрин побърза да извади отровните си шипове. Никога не беше виждала ледена мечка. - Дали ще умре лесно?

Крисчън се изненада, но като се изключи подозрителният цвят на животното, смяташе че няма да му е трудно да убие мечка. Той извади камата си, но не нападна. Изглежда Каво... разговаряше с животното?!

Много са скърцаши на Каво на главата и Каво скача и киризи един грозен мечок син. Каво говори. - Але къв си ти ве мечок. - зверски каза Каво. - Але Каво дояздих тука да ва прая да въртите паелята ве. - зверски каза мечок…

Крисчън също се обърна. Не беше сигурен какво би могъл да срещне тук. На теория не би следвало да има нищо живо, но можеше да очаква всичко, особено след всичко случило се с Юки и онези демони. - Аз също съм заинтересова…

Катрин се оглеждаше наоколо, но не виждаше почти нищо. - Чудя ѝ се на Клара за какво ни прати тук. Тук няма нищичко, само сняг и студ. - недоволстваше момичето. - Поне да имаше някакъв замък или друга постройка.

Дейвид забеляза странната реакция на Каво и за всеки случай постави ръка върху ножницата, в която държеше отровните си шипове. Трябваше да внимават, ако попаднат на врагове.

Каво заязди с кончо и Курвито ама тука са скърцаши мощно и Каво са изплаши ама тъй че да не го видят завалиите.

Крисчън бавно вдиша, сетне издиша. Най-сетне успя да контролира смеха си. Той кимна и продължи да върви напред.

- Не искам да знам какво е това. - изрече Катрин. - Защо просто не продължим да вървим? И без това не постигаме нищо като стоим тук.

Каво пусна сълзичка и говори. - Але ем тогаз можи да играйми на въртележка. - яко и мило каза Каво.

Крисчън се изсмя с глас, чувайки обяснението. - Господин Каво, имаме проблем. Освен ако въпросните дами не са от сняг, не смятам, че е възможно тук да ги открием. - подигра се той. - Ще се наложи да измислим друго.

- Тука няма курви, Каво. И не мисля, че тази игра е удачна. - извъртя очи Дейвид.

Катрин се плесна по челото. Крисчън сериозно ли щеше да предизвиква интереса на Каво към налудничави идеи?

Каво са пляска главата. - Але не ве булче и господине туй бомба е премиум играене нареждами са и казвами бомба и като гръмни бомбата зимаме по една курва и на който гръмне бомбата помпи курвата в гъзарете. - обясливо каз…

Крисчън се обърна към Каво. - Какво дори е... играене на бомба? - подозираше че ще съжалява за въпроса си.

- Никакви бомби! - извика Катрин. - В територията на Червения сме, драконът на Клара. Предполагам трябва да внимаваме какво ще свършим тук.

Дейвид сви рамене. Не им разбираше отношенията на тези, не го и интересуваше толкова. Само не искаше да си има проблеми с тия лисици, защото не изглеждаха особено приятни.

Каво говори. - Але можи да прайми яко и мило нещо играене на бомба ве. - обясливо каза Каво.

Крисчън се усмихна. - Не е нужно това да е сред тревогите ти, уверявам те, по-вероятно е да са недоволни че не ми се е случило нищо лошо. - отвърна той.