Търсене
285 поста в „Таверната“
- Не, в думите им няма нищо вярно. Продължавай да говориш така и накрая върху теб ще си излея гнева, който трупам срещу Афсол и онази проклета дрипла!
- В думите им навярно има известна истина, иначе нямаше да говорят така толкова много.
- Не смятам така, Силиа. - отвърна Серена. - Елвира е права, онези жени не са с всичкия си, а и никой от нас не им вярва, нито е на тяхна страна. Ние те познаваме много по-добре от тях.
Силиа избухна в смях, даже някои от присъстващите за кратко се обърнаха към тяхната маса. - Елвира, моля те, това беше много забавно. Животът ми никога няма да се подреди в положителна посока, много е късно вече.
- Вярвам, че един ден ще успееш да постигнеш онова, което искаш. - изрече Елвира към Серена и се обърна към Силиа. - Както и вярвам, че твоят живот ще се подреди един ден в положителна посока. За да се случи обаче, трябв…
- Бих предпочела да имам достатъчно силна армия, че да няма значение дали знаят или не. - въздъхна Серена и довърши виното си. - Не бих могла да победя дракон изненадващо, така че не печеля нищо особено в този застой.
- Не е ли по-добре да не те подозират? Така можеш да ги изненадаш доста неприятно, когато стане време за нападение.
Серена поклати глава. - Имах предвид, че опитите ми да събера армия и да си върна трона са толкова мижави, че дори и Червения изглежда не е забелязал, поради което не вярвам Клара да е предприела нещо срещу мен. - отвърн…
- Аз дори не разбирам защо ѝ е Камила. И тя не изглежда особено компетентна.
Силиа не разбра особено много казаното от Серена. - Планираш да привлечеш Червения на своя страна? - предположи принцесата.
- Глупачката няма толкова акъл. - изсмя се Серена. - Тя дори не знае какво кроя срещу нея, прекалено заета е да прахосва златото на кралството за прищявките на Камила, за да се замисли. Това за съжаление обаче означава и…
- Некомпетентна е, спор няма. - кимна Елвира. - Ако е решила да го направи нарочно? Ти да си била целта ѝ, а ние косвени жертви.
- Тя е на този трон по случайност, изобщо не трябва да бъде там, нито го заслужава. - скръсти ръце Серена. - Беше достатъчно красноречиво случилото се на предното ѝ "събитие", когато явно планираше да отрови всички ни на…
- То царуването ѝ истина, просто управлението изобщо не ѝ се удава. - засмя се Силиа. - Не знам кой я е излъгал, че може да се справи с тази задача.
- Но думите им не са истина! Така както царуването на тази нещастница Клара не е истина! - изсумтя среброкосото момиче и отпи от виното си.
- Не мога да повярвам колко лесно се предаваш, Силиа. - изрече Елвира и също разбра, че бутилката ѝ бе свършила.
- Нека си печелят. И без това с нищо не мога да ги опровергая. - изрече Силиа и въздъхна, бе изпила и последната глътка от бутилката си.
- Да, това също би било проблем... Наистина не разбирам с какво ще ти помогне това. Така единствено зложелателите ти печелят. - въздъхна Серена.
- А, как ще разбереш какво става, когато си решила да живееш на онзи остров? Дори не знаем къде е, че да ти изпращаме писма.
- Така е, но никога не се знае. Сега трябва да разчитам на времето относно това. - изрече Силиа.
- Това е доста странно. В Еритос предимно драконите притежават магически умения, но дори и Фафнир не би имал причина да ти стори това. Макар и да се е опитвал да ме заплашва чрез теб, той не познава Крис, нито би му хрум…
- Наистина ужасяваща история. Който и да е, трябва прескъпо да си плати!
- Не трябва да е там, права си. Хората мизерстват, а на нея изобщо не ѝ пука. - изрече Силиа и поклати глава. - Аз също не знам какво точно стана. Виждах и чувах него, но няма как реално да е той. Обаче и двамата не може…
- Тази нещастна узурпаторка, изобщо не заслужава да е на този трон! - отвърна Серена и продължи. - А това нападение, свързано с Крис... Какво се случи там, всъщност?