Търсене

Афсол се прибра в замъка си. Беше изгубил 300 000 злато в казиното и не спечели нищо.

Афсол се прибра в замъка си. Беше изгубил 150 000 злато, но спечели 270 000 злато.

Афсол се прибра. Тази казино система беше същинско обирджийство. Принцът изгуби 300 000 злато само за да спечели едва 90 000.

- Добре, утре ще проуча колко ще ни струва частен кораб обратно до вкъщи. - отвърна Силас. Беше по-добре сега да избягат. После щеше да мисли как да се справят с това.

- Не можеш да убиеш всички. Ако те умрат, друг ще получи информацията. И пак теб ще обвинят. - Аша поклати глава. - Трябва да избягаме от тук. Това излезе извън всякакви граници.

Силас чак сега си даде сметка за това. За смъртта на Силиа щяха да разберат скоро, а онези които го изнудваха можеха да насочат вниманието си към братята ѝ. - Ако трябва и тях ще убия. Афсол можем да го убием още тази ве…

- Тя има братя и влиятелни приятели. Мислиш ли, че наистина на абсолютно никой няма да му пука? - Аша прокара ръка по лицето си. - Това вече е много опасно. Какво ще правиш, ако решат да изпратят истината на братята ѝ? И…

- Каквото чу. - изсумтя мъжът. - Нямаше как да я оставя жива. Истината не бива да излиза наяве. Тя е във влошени отношения с всички, никой няма да задава въпроси.

Очите на Аша се разшириха от страх. - Какво? - гласът ѝ едва излезе. Тя се опита да се овладее. - Какво си направил, по дяволите?

Силас въздъхна и продължи да търка ръцете си. - Някой ми изпрати бележка, че Силиа ще узнае за нещата, които направихме. - отвърна той на милбърнски. - Трябваше да я убия.

Аша погледна окървавените му ръце и преглътна. - Какво си направил?

Силас се прибра и веднага отиде да се измие и преоблече. Трябваше да унищожи дрехите си. Той влезе в банята и се стресна, когато Аша се появи на вратата. - Защо не чукаш, тъпачке?

Силас излезе отвън тъкмо навреме да се засече с пратеника. Той му предаде писмото и мъжът се учуди. Не очакваше нищо от никого. Той благодари и пратеникът замина, а Силас отвори писмото. Лицето му пребледня, когато проче…

Силиа все пак реши да пробва със странното изнудване. Тя бе написала бележка с друг почерк и малко правописни грешки, за да не заподозрат, че е тя. Беше изпратила писмото с пратеник. То бе адресирано до Силас и в него пи…

Афсол въздъхна. Изобщо нямаше над какво да размишлява. Силиа щеше да види това дете само през трупа му.

- Разбира се. Не съм клюкарка. Вие ще решите кога да кажете на всички. - отвърна Сандреа. - Обаче не си прав за Силиа. Принцът реши да се оттегли. Надяваше се всичко да се нареди в положителна посока. Бебето не заслужава…

- Докато стане достатъчно голямо, че да реши дали тя може да е в живота му, тя сигурно ще е предозирала и умряла някъде. - изсумтя Афсол. - Не я намесвай, изобщо даже. И също така, не казвай на никого.

- Тя ни е сестра. Може и да си я отписал, но бебето няма вина. То ще реши дали иска леля си в живота си или не.

Афсол се намръщи и отпи от уискито си. - Няма нужда Аша да знае реалната причина. Това, че не може да забременее е достатъчно важна причина да не търпя това повече. - отвърна принцът. - И не споменавай Силиа. Елвира я иг…

- Трябва да кажеш на Аша защо го правиш, макар и да не ти харесва. - въздъхна Сандреа. - А Силиа? Ти си решил, че не е част от семейството, но тя има отношения с Елвира, ще е леля на бебето.

- Знам. И именно заради това ви давам още месец, след което ще изпратя писмо до баща ѝ, че искам да разтрогнем брака си. И без това изглежда няма изгледи да се получи. - въздъхна принцът. - Искам да бъде до Елвира през т…

- Сякаш ти е за пръв път. - засмя се Сандреа. - Обаче... има пречки, наясно ли си? Аша е в картинката.

- Да. Тя потвърди. - отвърна Афсол. - Не знам още как да го приема. Много е странно.

Сандреа беше още по-изненадан. - Виж ти. И в най-смелите си мечти не бих предположил, че нещо подобно ще се случи между вас. - отвърна принцът. - Поздравления! Сигурен ли си, че е твое?

- Моля? Афсол разбра как звучат думите му и въздъхна. - Не, ако тя беше бременна щеше да ставаш баща... и чичо по други причини. - махна с ръка принцът. - Елвира е бременна.