Търсене
177 поста в „Партито на Лилит“
Лилит реши да си върви. Всички бяха странни.
Афсол въздъхна тежко и предложи на Силиа и Аша да се прибират. Можеше само да се надява гневът на Елвира да стихне някой ден.
Елвира извъртя очи. - Разбира се, че нямаш нужда от това. Имаш нужда отново да се заровиш между краката на тази. - изрече жената. - Хайде, отивайте, стана доста късно, а трябва дете да си правите. Маркизата реши да си въ…
Афсол реши да се намеси. - Дами, моля ви, нямам нужда от това сега. - изрече Афсол. - Елвира, знаеш, че нещата, които казваш не са истина. И аз не желая този брак, но трябваше да се случи.
- Изобщо не ти пукаше, когато говореше на Афсол преди сватбата. За теб това дете е просто средство за получаване на злато и други облаги. - изрече Елвира. - Спести си сълзите, нещастнице, определено не ме трогват.
Добре че Аша разполагаше с изключителен талант - просто така да заплаче. Момичето даде воля на сълзите си. - Госпожице, моля ви, не говорете така. - хлипайки изрече Аша. - Мислите ли, че на мен ми е приятно? Аз трябва да…
- То изобщо не трябваше да идваш в животите ни и да смееш да искаш подобно нещо от някого. - изсумтя Елвира.
Халон пожела лека вечер на всички и тръгна да се прибира.
Блейд реши, че е време с Конър да си вървят.
Юки реши да се прибира. Трябваше да измисли какво да прави с нещастника Ято и къде да го разкара, не можеше да го вземе със себе си в Калабрия, този пълен идиот щеше да провали всичките ѝ планове, ако започнеше да избива…
- Но този в Ефос няма да се вижда от тук. - с престорена тъга в гласа отвърна Крисчън. - Затова ще се наложи да се прибера в имението на Арус, което също не се вижда от тук. Какво да се прави, роден съм без късмет. Крисч…
Силиа се засмя. - В Ефос бих могла да ти построя такъв палат. Тук няма да ми стигнат средствата.
След като се увери, че императорът е достатъчно далеч, Юки се изсмя с глас. - Толкова усилия положих да открия тази империя, а тя наистина взе, че дойде при мен.
- Ще построя! - отвърна Шен Юан. - Още сега ще издам декрет за направата му. Когато стане готов, ще изпратя свита да те приеме в Калабрия! След като каза това, той даде знак на свитата си, че се прибират. Слугите си шушу…
Юки дочу наемния убиец, но не можеше да се занимава сега с него. Тя се обърна към глупавия император. - Наистина ли? Ще построите това за мен?
- Всички тези неща звучат прекрасно. Аз май съм объркал професията. - подигравателно отвърна Крисчън. - На мен никой не ми предлага палат, който се вижда от тук. - с престорена тъга в гласа продължи мъжът.
- Ще имаш най-красивия и величествен палат, ще се вижда чак от тук! - отвърна императорът, смайвайки дори слугите си.
"Знам, тъпако, нали заради това правя всичко това?" Помисли си лисицата. - Щом сте сигурен, че това е желанието ви. Но... аз нямам дом във Вашата империя.
- Къде е този публичен дом? Ще им дам теглото ти в злато и повече, ако ми позволят да те откупя. Аз съм владетел на империя, не могат да ме уплашат с цената. - настояваше императорът.
Юки наклони глава. Беше концентрирала силата на хипнозата си върху този идиот, така че другите бяха в безопасност от нея, за сега. - Ваше Величество, това е щедро предложение, но се опасявам, че ще се наложи да откажа. -…
- Не ѝ вярвам, но ще видим. - изрече Силиа и реши да наблюдава случващото се. Надяваше се плановете на Юки да се провалят, искаше да продължи да работи с империята.
- Кой не би пожелал подобно нещо? - отвърна Шен Юан. - Красотата ти е сравнима с фонтана на младостта, смея да твърдя че дори го превъзхожда. Чудех се защо съм тук, но очевидно идването ми е било предопределено от съдбат…
- Прекрасно. - отвърна Юки и се приближи до императора. - Пожелал сте да ме видите.
- Работейки с нея съм забелязал, че плановете ѝ имат навика да се провалят, така че на твое място не бих се тревожил твърде много все още. - през смях отвърна Крисчън.