Търсене

Катрин въздъхна и тръгна да се прибира. Всички се бяха изпокарали, както винаги.

Силиа пожела лека вечер на Катрин и си тръгна.

Лилит се телепортира обратно в имението на Арус.

Крисчън извъртя очи, но все пак тръгна към пристанището, следван от двете жени. Лилит също живееше там, но не планираше да предлага транспорт и на нея.

- Аз определено не желая да оставам повече на това място. Напълни се с още повече варвари. - престори се на погнусена Далия. - Да си вървим.

Елвира въздъхна. Явно всички започнаха да се развалят около дриплата. Жената реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на присъстващите и си тръгна.

Силиа въздъхна. - Елвира, може и да не я харесвам, но не съм чудовище. - отвърна принцесата. - Не ми е приятна, но не смятам, че е заслужила наказание.

Каво плака океани че курвата си напрай прибиране без да му лапа чепарете ама си зе кончо и Курвито и тръгна на горбет и каза бай на мацорята.

Елвира приближи Силиа. - Можеше да се възползваш от предложението на този.

- Заради вас двете? - невярващо отвърна Крисчън. - Вие бяхте тези, които решиха да се присъединят към парти и да не ме чакат, където се разбрахме.

Нана се приближи до наемния убиец. Искаше да си ходи, за да може да го разпита за тази Силиа. - Нали искаше да се прибираш по-скоро? Защо още стоим тук? - попита лисицата.

Евдемия също реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички без тъпата Свиня и си тръгна.

Силиа извъртя очи. Изобщо не ги харесваше тези и нямаше намерение да им се меси в странните отношения.

Серена реши да си върви. Отново всички се бяха изпокарали. Тя вяло пожела лека вечер, сетне си тръгна.

Силас сви рамене. - Това за мен не е от никакво значение. - отвърна той. - Въпреки това, ще бъде смъмрена. Баща ѝ няма да е доволен, че се е развалила на това място. Принцът се приближи до Аша и я хвана под ръка. Трябваш…

Каво са кефи на макс до дупка напрао си удря гъза в тавана. Ей тъй тряаше на курвата да са прай да слуша да прай говеенето. Туй беше хубаво нещо.

Силиа беше отвратена. Този толкова спокойно говореше за това, че не беше истина. - Не, благодаря! - изсъска принцесата. - Не ви знам наказанията, но надали са безобидни като мъмрене и стоене в ъгъла с вдигнати ръце. Мака…

- Както кажете. - изрече Силас. - Предложението ми обаче остава. Ако ви обиди по някакъв начин или стори нещо, което не ви харесва, може да ме потърсите.

- В Милбърн. - натърти на последното Силиа. - Тук не е Милбърн. Дори и в Еритос няма да те накажат, защото си си позволила да саботираш нечия боя за коса или да твърдиш лъжи за хора, които не познаваш.

Далия извъртя очи, слушайки думите на новопоявилия се варварин. Естествено, семейството на пиклата нямаше да търси връзки сред цивилизованото общество, разбира се че щяха да предпочетат варвари, като самите тях, очевидно…

Аша не разбираше защо Силас бръщолеви подобни неща. Не трябваше ли да я защитава?!

- В Милбърн щеше да бъде наказана и без да ви питам. - изрече Силас.

Елвира извъртя очи. "Божества, Силиа...", помисли си жената.

Силиа скръсти ръце. - Може да се каже, но се разправих с нея. - отвърна принцесата. - Не виждам защо да бъде наказвана, това е прекалено.

Крисчън наблюдаваше с удивление как се държеше роднината на съпругата на Афсол. Никога нямаше да приеме, че това са нормални човешки отношения и в този момент оценяваше дори живота си в Шиера.