Търсене

Елвира също се телепортира в замъка си.

- Добре. Потърси ме, ако имаш нужда от нещо. Той целуна челото ѝ. Не искаше да я оставя, но нямаше какво да направи в момента. Телепортира се обратно в замъка си.

Тя сковано отвърна на прегръдката му. - Добре. - тихо отвърна. - Ще се прибирам.

- Добро начало. - отвърна той и се доближи до нея. Придърпа я в скована прегръдка, след което целуна челото ѝ. - Каквото и да става, знай, че не си сама в това. Никога няма да бъдеш.

- Не искам да го мразя.

- Само да посмеят. - изрече той. - Ще се справим с това, обещавам ти.

- Всички ще гледат на него по този начин. Доказателство за една изневяра.

- То не е виновно, че съм бил слаб, нито е виновно, че си била самотна. Няма вина, че Аша стои между нас като непроходима планина, която отдавна не трябваше да я има.

- А ако вече гледам на него по този начин?

- Но не си сама. Виж, можеш да си уплашена, ядосана, да не знаеш напълно дали го искаш. Можеш да мразиш и начина, по който се е случило. Не го наричай наказание дълго, защото един ден можеш да повярваш в това.

- Това не ме прави по-малко виновна, Афсол.

Афсол не каза нищо, но изражението му се измени. Не гняв. По-скоро болка. - Не го наричай така. - отвърна той. - Ти не си сама в този грях, Елвира. Аз съм жененият мъж. Трябваше да те докосна едва след като бракът ми с А…

Елвира прехапа устна. - Аз също го искам. - изрече тя и се изправи от мястото си. - Не мога да кажа, че не ме е страх. Това дете е най-голямото ми наказание. Мразя жените, които влизат в чужди семейства и ги разбиват. Са…

- Ако не искаш да продължиш тази бременност няма да те проклинам за това. Няма да те нарека жестока, нито ще стоя до теб, сякаш си ми отнела нещо. - продължи Афсол. - Детето е в теб. Ти ще го носиш, ти ще се променяш, ре…

Елвира остана без думи. Защо всичко трябваше да бъде толкова объркващо?

- Ще излъжа, ако кажа, че не съм си представял да имам дете от теб. И сега... искам го. - отвърна той и после добави: - Но не повече от това ти да си свободна да решиш. Не повече от това да знам, че си цяла и най-вече жи…

- Не ми помагаш. - отвърна тя. - Просто искам честен отговор, нищо друго.

Афсол сви устни. - Аз току-що разбрах за него. - отвърна той. - Нямам право да налагам желанията си над теб.

- Не знам какво да правя, затова реших първо да ти кажа. - отвърна тя. - Ти искаш ли го?

Афсол за пръв път си позволи да се усмихне. След това обаче се овладя. Не можеше да налага мнението си над Елвира. - Решила ли си какво ще правиш с него?

- Не ти се сърдя за въпроса. Имаш право да се съмняваш. - отвърна тя. - След Седрик не съм била с друг, а след онзи ден в тази вила, пак не съм се виждала с друг. Твое е.

Афсол премигна няколко пъти и си пое дъх. Това беше наистина разтърсваща новина. - Аз наистина не знам какво да кажа. - изрече той. - Трябва да питам нещо, обаче и съжалявам, че ще прозвучи така. Мое ли е?

- До преди няколко дни само се съмнявах. Вчера говорих с Мели и няма съмнение. - отвърна маркизата. Не можеше да разбере какво му се върти в главата. Изражението му изглеждаше толкова спокойно, че я влудяваше.

Афсол беше ужасно изненадан. Изпитваше смесица от чувства, не можеше да изрази нито едно. - Това... не знам какво да кажа. - отвърна принцът. - Сигурна ли си?

Елвира разтърка чело. Сякаш ако го повтореше още веднъж щеше да стане повече истина. - Бременна съм. - повтори тя.