Търсене

Каво тури дневника на кончито отдоло и каза бай на мацките и тръгна да си прай прибирането.

Отело също пожела лека вечер на лудия с коня и последва сестра си. Поне щяха да вземат злато за участието си в тази глупост.

Мелвиел не разбираше изобщо какво има предвид този мъж, но определено не искаше и да знае, щом включваше елфка. - В такъв случай Ви пожелавам успех. - отвърна жената. - Отело, хайде, отиваме в Цветово. - тя хвърли поглед…

Афсол се засмя. - Нямам търпение да видя това. - изрече той. - Щом сме приключили, аз ще си вървя. Афсол пожела лек ден на съотборниците си и тръгна към замъка си.

Каво си удря гъзарете в тавана и говори. - Але булче добре ве добре ше зимами с кончестър дневника на светотворенето то е хубаво нещо като зачитами на курвата и напрао ше и са изпраят краката. - обясливо каза Каво.

Мелвиел въздъхна тежко. - На мен не ми звучи като твърде "добро нещо", съжалявам господине. - жената кимна, чувайки думите на златокосия мъж. - Ако няма нищо друго за правене тук, можете да задържите този "дневник на све…

Каво са чеса главата. - Але булче ми туй е ве то туй е много добро нещо напрао цялото светоброене сай написало тука. - обясливо каза Каво кончо са клати за да.

- Пълна загуба на време. Дори и да имаше нещо друго, госпожице Мелвиел, щеше да бъде също толкова безполезно.

Мелвиел въздъхна тежко. Това пътешествие беше грешка, но златото ѝ трябваше отчаяно. - Господине, това ли беше? Наистина ли няма нищо повече в тази пещера? - попита феята.

Каво говори на жълтурите. - Але брат на Силия ней тъй ве то курвата ше доязди ама сия неще щото нямам мангизата ве. - обясливо каза Каво. - Але господине туй ни сме казвали чей вълшебство ве то туй е дневника на светотво…

Отело и Мелвиел се спогледаха. Не можеха да повярват колко време загубиха, само за да чуят накрая... тази нелепост. Мъжът се плесна по челото. - Господине, наистина ли това пише? Какъв магически артефакт е това тогава? -…

Афсол ядно въздъхна. - Явно си изгубихме времето за абсолютно нищо! - извика Афсол. - Не те знам какво ще правиш с тази информация Каво, но дори и тя няма да ти помогне да се събереш с Евдемия. Нищо не би било в състояни…

Кончо бърса сълзички и дава на Каво дневника. Каво зачете. - Але тука господа е писано светотворенето ве пиши добре нещо начи пиши молебен за салатата напрао пиши да са слага краставичок куркома царевичок конска мас луче…

Афсол извъртя очи. - И какво толкова ценно има в дневника?

Отело беше доста разочарован да чуе думите на този кон. Определено не очакваше нещо подобно. Но, поне единият артефакт изглежда бе запазен. - Е, тогава къде е дневника? - мъжът-фея ставаше нетърпелив.

Кончо са вкара да изкара чука на съдбата и дневника ама плака океани кат са изкара и говори. - Але Каво чука на съдбата сай бастисал ве животното гой чупило напрао пепел туй ней добро нещо. - кончо пада и става и плака о…

Отело присви очи. Ако артефактите бяха ценни, трябваше с Мелвиел да се опитат да ги откраднат на всяка цена.

- Да. - потвърди Афсол. - Е, предполагам, че Каво може да си вземе артефактите и без тестове.

- Мъртво ли е? - плахо попита Мелвиел из-зад мъжете.

Кончо са качва на Каво и са фърли напрао си напрай неговото супер зверски къч 4 тимбурлука пада и става и пак пада и накрая не става падна му кръвта и умря тъжливо пя мъртвите песни. Кончо зоба кръвта на животното да ста…

Мелвиел и Отело не можеха да се бият. Двете феи застанаха зад мъжете и силно се надяваха да могат да се справят с това ужасно същество.

Афсол извади меча си от ножницата и се втурна срещу съществото. Посече го няколко пъти с меча си.

Каво рева океани и пада и става ама говори. - Але няма да става ве животно аз една курва имам ше я земам да та обслужи ве. - яко и мило каза Каво. - Але Каво не става ве знам я тъз твойта курва то напрао гьонсурат кабайе…

- Съжаля... Не, не съжалявам, но ще пропусна! - изсумтя Афсол.

Отело въздъхна. Това животно изглеждаше още по-противно и от странния мъж с коня. Дори и тези артефакти наистина да съществуваха, Мелвиел щеше да го прощава, защото нямаше намерение да участва в нещо подобно. - Аз лично …