Търсене

Арус пожела лека вечер на останалите и се запъти към пристанището, Камила отиде да го изпрати, смяташе да му поиска още злато на заем, тъй като Клара не ѝ даваше достатъчно за пазаруване.

Халон също излезе от бариерата и благодари на всички за участието, след което си тръгна.

Катрин много се зарадва, когато преминаха бариерата. Момичето се усмихна. - Е, благодаря, че бяхте с мен, макар и да не бе най-хубавото приключение. - въздъхна тя. - Ще се видим някога.

- Аз също смятам да се връщам обратно в двореца. Радвам се, че не попаднахме на нещо опасно.

- Съгласен съм. Колкото и да ми е приятно да прекарвам времето си в компанията на толкова прекрасни жени като теб и Камила, работа ме чака вкъщи. - засмя се Арус и пое обратно към пътеката.

- Тогава ще го дадем на нея. Хайде да вървим към гората, защото не ми се ще бариерата отново да изчезне и да прекараме божествата знаят колко време на това място. - изрече момичето.

- Разбира се, това е прекрасна идея. - усмихна се Камила. Ако имаше шанс тази Серена наистина някой ден да стане кралица, трябваше да се постарае да е в добри отношения с нея.

- Защо наистина не го запазите и не го дадете на Серена? Вероятно тя ще знае какво да го прави. - отвърна Арус.

Катрин помогна на Халон да увият огледалото в ризата, сетне го взе в ръце. - Не съм сигурна, че трябва да попада в ръцете на Клара. Би било полезно при Серена, предполагам. Ако показва и чуждото минало, може нещо да ѝ е …

Халон поклати глава. - Аз също няма да гледам. - изрече той и от кожената си торба извади една риза. - Ще го покрием с това, но какво ще правим с него?

- Аз също ще пропусна. Животът ми като съпруга на овчар не бе нещо, с което се гордеех. - добави Камила.

- Аз определено не бих. - потрепери от погнуса Арус. - Току виж съм видял отново лицето на онази виконтеса.

Статуята изцяло се завъртя и Катрин вече виждаше огледалото. Не беше много голямо, можеше да се носи лесно. Рамката му бе инкрустирана с платинени нишки и най-различни скъпоценни камъни. - Сигурно би струвало милиони. - …

- Отново използвам момента, за да ви кажа колко добре си живеем на юг. - засмя се Арус.

Камила въздъхна. - Само ако знаех. По отношение на заповедите ѝ за управление на Еритос, не знам твърде много повече от вас, докато не станат факт.

- Можехте да отхвърлите тази идея, разбира се. Дори и след загубилите имаше добри попадения, все нещо можеше да се направи. Изглежда Клара просто няма желание. - въздъхна елфът. - Какво се опитва да направи тя? Да спечел…

- Халон, ще ме прощаваш и по принцип съм съгласна, че понякога Клара има доста странни представи за това как трябва да бъде управлявано това кралство, но една от спечелилите идеи беше буквално да бъдат екзекутирани всичк…

Катрин се удиви. - Не беше чак толкова трудно. Може би заради това не го пише в дневника. - изрече момичето.

- Това трябва да го кажете на Клара, не че ще ви послуша. - изрече Халон. - Тя беше организирала събитие, на което трябваше да даваме идеи за развитие на кралството. Нито една не е изпълнена. Халон започна да разглежда к…

- Еритос е толкова странно кралство. Пълно е с подобни места, но никой не се грижи за тях. Можете да изкарвате доста злато ако превърнете тази местност в туристическа дестинация.

- Не ти и трябва. - въздъхна Катрин и тя също огледа статуята. - Няма нищо специално в нея.

- Аз не виждам огледало тук. - отвърна Камила. - Което е жалко, тъй като не съм успяла нито за момент да се погрижа за външния си вид.

Халон пристъпи към статуята и внимателно започна да я оглежда. Търсеше нещо тайно, дори опита да дръпне меча на статуята нагоре и надолу, но той не помръдна.

- Не пише изцяло какво представлява огледалото. Може да не показва само нашето минало, знам ли. - сви рамене Катрин. - Обаче не пише и как трябва да го намерим.

- Добър въпрос. - почеса се по челото Арус. - Макар че дори и да беше тук, не съм особено сигурен, че искам да виждам миналото си. Там имаше доста неприятни за мен моменти.