Търсене

- Радвам се, че ме потърси. Ще ти помогна, както мога, за да се чувстваш добре. Ще се видим отново, когато пожелаеш. - изрече жената и изпрати Силиа. Надяваше се животът на това момиче да се оправи най-сетне.

- Благодаря ти, Матилда. Не знам как щях да се оправя без помощта ти. - изрече Силиа. - От една страна е хубаво, че историята излезе наяве толкова скоро, аз изобщо не смятах да идвам, преди да се е разкрил извършителят.

Матилда се усмихна леко, този път с по-топло изражение. - Знаеш ли, Силиа, въпреки скандалите и всичките напрежения, звучи така, сякаш ти си успяла да запазиш спокойствие в центъра на бурята. Това не е малко. Преди време…

- Да. - отвърна Силиа. - Останалата част от разговора ни мина в обсъждане на лисиците. Там вече съм се отказала да търся каквото и да е, нищо не разбирам от странните им отношения с Крис. Вечерта завърши както винаги - с…

Матилда се усмихна одобрително. - Точно така, Силиа. Подсъзнанието ти често е по-близо до истината, отколкото съзнанието ни допуска. В теб има две сили, които се борят - инстинктът, който те пази, и доверието, което иска…

- Споделих му, че ми е нужно време, за да му повярвам отново и да не се ужасявам, стоейки близо до него. Казах му също, че не предполагах, че ще бъда толкова спокойна да бъда сама в компанията му. Подсъзнателно осъзнавал…

Матилда кимна бавно и продължи да записва. - Това, че си останала с него и дори си усетила спокойствие, макар и за кратко, е добър знак, Силиа. - каза тя меко. - Била си в контрол, макар и частично. Това е важно. А думит…

- Говорихме предимно за извършителя и какво може би е използвал. Според Крис, той не е бил упоеният, а аз. Обаче не знам как е възможно - нищо нередно не усетих. - изрече Силиа. - Имаше дистанция между мен и него, но се …

Матилда се усмихна леко на шегата за Еритос. - Това, което описваш е естествена физическа реакция при силна тревожност. Тялото ти все още не различава спомена за опасност от реална опасност. То мисли, че трябва да се защ…

- Треперя, едва се овладявам. Трудно бих казала дали ми е студено, в Еритос винаги е. - засмя се леко Силиа. - По-скоро избива студена пот по тялото ми. Не съм сигурна за дишането си, но понякога сърцето ми направо може …

Матилда кимна леко, записвайки нещо в тефтера си. - Добре, Силиа. - каза тя тихо. - Това, че си останала и си говорила, въпреки страха, е много по-важно от това какво точно сте обсъждали. Страхът не те е спрял - само те …

- Усетих как ужасът отново ме превзема, когато останахме сами, но дишах дълбоко, надявайки се да се успокоя. - отвърна тя. - Споделих му какво ни разказа за извършителя. Той също не мисли, че е Серена. Няма как да е тя.

Матилда едва сдържа усмивката си, когато усети раздразнението в гласа на Силиа. Принцесата явно отново бе започнала да си връща гласа. - Разбирам. - с усмивка отвърна жената. - Далия изглежда е напълно способна да извади…

- Не съм сигурна. Не исках никой да го обвинява несправедливо. Нямах и много време да мисля, проклетницата Далия веднага ми скочи с обвинението, че си измислям, както винаги прави. - извъртя очи от досада Силиа. - Знаеш …

Матилда слушаше внимателно. В очите ѝ имаше одобрение. - Това, което си направила е много зряло, Силиа. - изрече тя. - Не си говорила от страх или от нужда да се оправдаваш, а от желание да защитиш истината и човека, ког…

Силиа си пое отново дъх. - Той каза, че е недоразумение. Не успяхме да говорим, аз все още се опитвах да се успокоя. - отвърна Силиа. - Конър и Лилит го нападнаха с някакви глупави въпроси. Не можех да намеря гласа си из…

Матилда кимна одобрително, сетне продължи да записва в тефтера си. - Това, че си останала е изключително важно, Силиа. - изрече тя. - Раздразнението е различно от страха - от идва от сила, от желанието да запазиш достойн…

- Бях раздразнена, по-скоро. - отвърна Силиа. - Знаех си, че Нана или Далия ще си отворят устите и ще разкажат. В онзи момент съжалих, че съм отишла на партито. Въпреки това, останах.

Матилда внимателно я слушаше и си водеше записки. Накрая отпи от чая си. - Добре си постъпила, Силиа. - започна тя. - Вцепеняването е естествено, но ти си го осъзнала и не си избягала. Това е огромна крачка. Ужасът не те…

Силиа си пое дълбоко дъх. - Беше права. Вцепених се, когато го видях, но постъпих както ми каза - оставих на ужаса сам да напусне тялото ми. Разтреперих се по-силно, когато той доближи масата с алкохола. Не успях бързо д…

Матилда повдигна вежди с усмивка на лице. - Ужас, казваш? - подхвана тя спокойно, сипвайки чай на Силиа. - Тук си - цяла, говориш, дишаш... ужасът не е победил напълно. Жената се върна на мястото си и извади тефтера си. …

Силиа влезе в офиса на Матилда и седна на дивана. Чувстваше се горе-долу добре. - Както и предполагах - всичко беше един ужас.

Силиа си пое дълбоко дъх. Още нищо не бе започнало, но тя знаеше, че ще е един ужас.

Матилда се усмихна, отбелязвайки нещо в тефтера си. - Прекрасен избор, Силиа. - каза тя с онази спокойна топлина, която винаги излъчваше. - И двете изречения говорят за сила, не за слабост. В първото има контрол - не защ…

Силиа си пое дъх. Разбираше, че не може просто така да се оправи. - "Искам просто да стоя тук, за да видя, че мога" и "Не знам какво да кажа, но искам да слушам."