Търсене
326 поста в „Поляната“
Елвира беше много доволна. Победиха съществото. - Най-накрая. - изрече тя, трябваше пак да заведе Амалтея в лечебницата.
Елвира изсумтя. Не можеше да повярва, че това същество ги победи. Тя се оттегли веднага с Амалтея, трябваше да я заведе в лечебницата.
Елвира дойде заедно с Амалтея до покрайнините. Целият ѝ ден беше крайно изнервящ, затова маркизата реши да дойде и да си пробва късмета с чудовището, което трябваше да победи.
Повече информация за Ксартек, предоставена от библиотеката във Варакх-Тул:
Кучито го би ама на Курвито му са трошиха капачките. Каво тряаши да го праща в лекарницата пак. Каво пръдна.
Огромно чудовище излезе от кристалния си камуфлаж и нападна новодошлия.
Каво доязди с звънчетата и зе да чакали караконжола пя миливи песни за курвата булка да става.
- Имам ли друг избор? - въздъхна лисицата. Арус определено щеше да ѝ даде още злато. Особено ако онази оцелееше.
- Идея си нямаш как действат опитните крадци, изглежда че. - изсмя се Крисчън. - Силно се надявам да склониш да наблюдаваш корабите днес в такъв случай.
Нана въздъхна. - Предвид, че вече си тръгна, а корабите са съвсем невредими, предполагам, че е безопасно. Той дори не погледна към тях.
Крисчън присви очи. - Сигурна ли си, че не е бил крадец, който проучва района?
Нана сви рамене. - Някакъв идиот, беше се загубил. Казах му къде е пристанището. - отвърна лисицата. След като имаше шанс онази Силиа да оцелее, не виждаше смисъл да бърза да се радва все още. А и дори и да разбереше за …
Крисчън тъкмо се върна, когато забеляза непознат да се отдалечава. - Кой беше това? - попита той лисицата.
- За там не мога да кажа. - отвърна мъжът и реши да си върви.
- Разбира се, че нямам намерение да правя нищо подобно. Така или иначе, след като има шанс да оцелее, вероятно точно това ще се случи. - ядно изсумтя лисицата.
Аджакс въздъхна. Тия по тея земи явно по друг начин разбираха нещата. - Все едно. Щом толкова не я харесваш, ще се надявам да не разкажеш на никого. Нямам намерения да ѝ слушам мрънкането, докато стигне края.
- Нима? Трудно ми е да повярвам, че е способна да свърши каквото и да било, предвид колко некомпетентна е във всичко. - отвърна Нана. - Разбира се, че сте раса, какво друго бихте могли да бъдете? Няма такова нещо като "б…
- Расата ми? Не мисля, че имаме такава. Боговете раса ли са? - Аджакс недоумяваше наистина. - Не ме засяга каква ще бъде. Върши ли си задълженията като моя поклонничка? Да.
- Тогава каква е ползата от всичко това, щом има шанс да не си остане мъртва? - въздъхна Нана. - Макар че и теб те разбирам, едва ли би искал да бъде част от расата ти.
- Шанс винаги има. Умират и се възрождават, ако се уредят.
- Тоест има шанс да оцелее всичко това? - повдигна вежда Нана. Само си беше вдигнала очакванията напразно. - Познавайки я, ще се отърве отново.
- Избързах. За умирането ще умре. Ако всичко мине както трябва, ще се върне, ако не... ще си остане мъртва. - сви рамене Аджакс. Всичко зависеше от Венара и колко гневна му беше.
Нана премигна няколко пъти с очи. - Объркана съм. Какъв бог? Нямаше ли да умира? - скръсти ръце жената.
- Защото Хенар си позволи да ме изгони! Да я харесваме? Не точно всички. Благодарни ли сме? Да. Хенар и Драконът на Дъгата гледат по-специално на нея. От друга страна, Хенар никога няма да прекрачи принципите си да превъ…