Търсене

- А дано не си била лъжлива соларийка. - измърмори под носа си Брон и продължи да си пие ейла.

Елвира взе устройството в ръка. - Благодаря. - сухо отвърна тя. Тоя беше пълен кретен. - Ще разпитам и другите. Жената плати виното си, сетне си тръгна.

- Е ти тъпа ли си? - възкликна раздразнено Брон. - Огромно механично чудовище, движи се бавно, тука някъде трябва да е. На ти тоя комуникатор, макар че трябва да се пазиш от мръсните соларийци в него, щото сигурно нещо щ…

Елвира въздъхна. - Не е много полезна информация. - отвърна тя.

Брон въздъхна. - Да, то пак мръсните соларийци са виновни, че го изтървахме. Тва е едно механично създание, правено в Морглас, съответно е доста силно, ама го дръпна портала и се повреди, сега руши всичко по пътя си. Не …

- Нещо такова беше, да. Получихме други самоличности, които трябваше да управляваме. Беше пълна пародия това събитие. - изсмя се жената. - Никога не разбрахме кой стои зад експеримента. Сега не е от значение. Сега е от з…

- Ем зависи какъв е бил експеримента, ама тоя точно такива неща прай, даже си позволява да променя човешки характери. Сигурно оня долен боклук Маркус му е наредил да прави тия неща и сега се правят на ощипани и се престр…

Елвира въздъхна. Тоя си звучеше баш като онзи изрод Конър. - Алхимик? - попита жената. Не знаеше какво да каже за соларийците. - Тук в Еритос уж имаше един, но така и не го срещнахме. Бяхме само участници в странен експе…

Брон се почеса по брадата. Една истинска соларийка щеше вече да е повикала подкрепление от нескопосания си щаб. - Добре, ше ти повярвам засега. Ама да знаеш голяма напаст са тия мръсни соларийци, където идат всичко рушат…

- В момента се намираме в Силвъркийп, някога кипеше от живот, но вече не толкова. - започна Елвира. - И ако си прав за тези соларийци, то Еритос никога няма да е от интерес за тях. Ние сме много бедно кралство. Хората вс…

- Де да знам, например кажи повече за тва място. Мръсните соларийци изглежда не са забелязвали тая планета много, явно не им представлява интерес за алчните амбиции. Ако си местна, ще знаеш ква е тая местност. - настоя Б…

Елвира се изсмя. Тоя я изнерваше. - Как по-точно се предполага, че трябва да направя това?

- Местна? - повдигна вежда Брон. Тая си приличаше баш на долна соларийка. - Докажи го. Не вярвам на нито едно соларийско куче.

Елвира разтърка чело с ръка. - Това вече е недоразумение. - изрече жената. - Никога не съм чувала за расата ти, нито за Солария. Аз съм местна. И не разбирам тази неприязън към човеците.

- Еритос? Нещо на интересна ли ми се правиш? Кво си мислиш, че като излъжеш, ще ти се размине ли? - почти кресна мъжа. - Разбира се, че надменни и противни боклуци като вас няма да запомнят нашата велика раса - велкари! …

Елвира се стресна за момент. Тоя явно беше някаква смесица между тъмен елф и нещо друго. Определено имаше същия гаден характер като тъмните елфи. - Не какво е Солария, аз съм от Еритос. - изрече жената. - Явно сбърках за…

Брон видя някаква жена да го заговаря. Приличаше на мръсна соларийска пачавра. Мъжът от морглас се издразни. - Я виж ти, кой решил да изпълзи от щаба си. - подигравателно се изсмя Брон. - Само да ти напомня долна кучко, …

Елвира дойде до таверната в Силвъркийп. Този квартал някога кипеше от живот, а сега бе една пустош. Жената си взе чаша вино, сетне разгледа посетителите. Някакъв мъж приличаше на тъмен елф, но изглежда не беше. Маркизата…

Лилит сви рамене. "Знам ли. Тук съм виждала какво ли не.", отвърна тя и допи виното си. "Ще ползвам това нещо, да се надяваме, че някой друг ще е виждал това същество." Жената плати виното си, след което си тръгна. Косми…

- За съжаление, порталите привлякоха доста чудовища, колкото и от нас да са успели да дойдат, не бихме могли да смогнем. - отвърна Даракх и подаде на жената малко устройство. - Това е интергалактически комуникатор, может…

"Шракс.", отвърна Лилит. "Нямате ли достатъчно хора, за да се справите сами с тях?"

- Ще се постарая да запомня. - отвърна Даракх. - Какво чудовище търсите?

"Което също е изненада, предвид каква е.", отвърна Лилит. "Ако ти се отвори шанс, не я пробвай. Не си заслужава." Лилит отпи голяма глътка от виното си. "Аз също търся едно чудовище."

Даракх се засмя тихо. - Това звучи ужасно за нея, но все пак е редно да я похваля. Може да не се справя в това, което твърдите, но определено се справи в лова на чудовища. - отвърна мъжът.

"Те и дърветата ще се отрекат от нея като я разберат как за нищо не става в леглото. Това е дърво.", отвърна Лилит, сякаш провеждаше урок. "Няма оправия за нея, ама какво да се прави." Жената беше леко разочарована. Не з…