Малка таверна

Мъжът поклати глава.
- Изобщо не, госпожо. Аз съм Даракх Сен-Тул. Тхаруун от планетата Варакх-Тул съм, бях издърпан тук чрез портал от един алхимик. Доскоро смятах, че това място е изоставено, но преди няколко дни разговарях с друга жена от тук на име Силиа.

Лилит се изсмя.
"Разбира се, че госпожица Дърво вече ще е овършала мястото.", изрече жената и отпи от виното си. "Изключително дразнеща персона, но все едно. Планетата Варакх-Тул, ти да видиш. Приличаш на елф, ама от кафявите."

Мъжът поклати глава в отрицание.
- За съжаление не съм твърде запознат с расата на елфите, както и цветовете им. Цветът на моята кожа се дължи на пустинната обстановка във Варакх-Тул. Простете, но какво имате предвид с "госпожица Дърво"? Жената, с която разговарях беше човек, не принадлежеше на никаква раса, свързана с дървета, поне на пръв поглед.

"Те и дърветата ще се отрекат от нея като я разберат как за нищо не става в леглото. Това е дърво.", отвърна Лилит, сякаш провеждаше урок. "Няма оправия за нея, ама какво да се прави."
Жената беше леко разочарована. Не знаеше дали има и други дошли от тоя портал, но ако всичките бяха грозни като този, никого нямаше да забие.

Даракх се засмя тихо.
- Това звучи ужасно за нея, но все пак е редно да я похваля. Може да не се справя в това, което твърдите, но определено се справи в лова на чудовища. - отвърна мъжът.

"Което също е изненада, предвид каква е.", отвърна Лилит. "Ако ти се отвори шанс, не я пробвай. Не си заслужава."
Лилит отпи голяма глътка от виното си.
"Аз също търся едно чудовище."

- Ще се постарая да запомня. - отвърна Даракх. - Какво чудовище търсите? 

"Шракс.", отвърна Лилит. "Нямате ли достатъчно хора, за да се справите сами с тях?"

- За съжаление, порталите привлякоха доста чудовища, колкото и от нас да са успели да дойдат, не бихме могли да смогнем. - отвърна Даракх и подаде на жената малко устройство. - Това е интергалактически комуникатор, можете да го използвате, за да се свържете и с други същества. Шракс няма да е лесен за откриване, изключително бърз е, с афинитет към необикновени зони. Обича да се храни с космическа черна материя, но не съм сигурен дали по тези земи има нещо, което би я наподобявало.

Лилит сви рамене.
"Знам ли. Тук съм виждала какво ли не.", отвърна тя и допи виното си. "Ще ползвам това нещо, да се надяваме, че някой друг ще е виждал това същество."
Жената плати виното си, след което си тръгна. Космическа черна материя, сякаш разбираше как трябва да изглежда това. 

Елвира дойде до таверната в Силвъркийп. Този квартал някога кипеше от живот, а сега бе една пустош. Жената си взе чаша вино, сетне разгледа посетителите. Някакъв мъж приличаше на тъмен елф, но изглежда не беше. Маркизата го доближи.
- Ти от коя раса си? Приличаш малко на тъмните елфи, но нямаш и техни отличителни черти.

Брон видя някаква жена да го заговаря. Приличаше на мръсна соларийска пачавра. Мъжът от морглас се издразни.
- Я виж ти, кой решил да изпълзи от щаба си. - подигравателно се изсмя Брон. - Само да ти напомня долна кучко, че тука не е Солария, следователно нищо няма да ме спре да те накълцам на парчета.

Елвира се стресна за момент. Тоя явно беше някаква смесица между тъмен елф и нещо друго. Определено имаше същия гаден характер като тъмните елфи.
- Не какво е Солария, аз съм от Еритос. - изрече жената. - Явно сбърках за теб, имаш същия ужасен характер като тъмните елфи.

- Еритос? Нещо на интересна ли ми се правиш? Кво си мислиш, че като излъжеш, ще ти се размине ли? - почти кресна мъжа. - Разбира се, че надменни и противни боклуци като вас няма да запомнят нашата велика раса - велкари! Сигурно дори не помните всичките животи, които сте съсипали с алчността си! - едрият мъж се изплю на земята.

Елвира разтърка чело с ръка.
- Това вече е недоразумение. - изрече жената. - Никога не съм чувала за расата ти, нито за Солария. Аз съм местна. И не разбирам тази неприязън към човеците.

- Местна? - повдигна вежда Брон. Тая си приличаше баш на долна соларийка. - Докажи го. Не вярвам на нито едно соларийско куче. 

Елвира се изсмя. Тоя я изнерваше.
- Как по-точно се предполага, че трябва да направя това?

- Де да знам, например кажи повече за тва място. Мръсните соларийци изглежда не са забелязвали тая планета много, явно не им представлява интерес за алчните амбиции. Ако си местна, ще знаеш ква е тая местност. - настоя Брон.

- В момента се намираме в Силвъркийп, някога кипеше от живот, но вече не толкова. - започна Елвира. - И ако си прав за тези соларийци, то Еритос никога няма да е от интерес за тях. Ние сме много бедно кралство. Хората все повече мизерстват, а студът напоследък се усеща по-зле от преди. Кралицата ни е некомпетентна и изглежда нехае за проблемите на народа си. Какво още искаш да знаеш?

Брон се почеса по брадата. Една истинска соларийка щеше вече да е повикала подкрепление от нескопосания си щаб.
- Добре, ше ти повярвам засега. Ама да знаеш голяма напаст са тия мръсни соларийци, където идат всичко рушат. И нашите ресурси искат да заграбят, нашият Морглас е велика планета, имаме много ресурси и сме много добре развити индустриално. Доста неща създаваме, ама един шибан алхимик отвори някакви гадни портали навсякъде и сега някои от създанията ни са тука и са тотално неконтролируеми вече. Шибани соларийски курви. - мъжът отново се изплю на земята.