Малка таверна

Найра повдигна вежда.
- Извинете, но нищо не разбрах. За кого точно говорите?

Каво са пляска главата ама говори.
- Але туй е една патрава курва дет е елфове напрао галфон ама вечи я помпихме в гъзарята с мойто кончи и тряа за булка да я зимам ве то тя тряаши да на обслужи за 2000 злато ама са напрай щото е минуса на планетата ве. - адски каза Каво.

Найра продължаваше нищо да не разбира от думите на този странен човек, но малко ѝ напомняше онзи Брон от Морглас, който постоянно спамеше в интергалактическия комуникатор.
- Радвам се за вас. - отвърна жената, сетне се замисли. - Или съжалявам, че това Ви се е случило. Не мога да преценя от историята Ви дали тези неща са добре, или зле за Вас.

Каво говори.
- Але черна госпожо добре е щото ше земам булка да дигам яко свадбаре ама е малко зле щото е курвата ве. - тъжливо каза Каво и пуска сълзички.

Найра въздъхна тежко. Ако и останалите на тази планета бяха като този...
- Мога смело да предположа, че не сте виждал човек с бяла коса на име Каелориан Вейр, който се занимава с алхимични експерименти, свързани с промяна на характера. Нали?

Каво говори.
- Але да ве знам го тоз ве. - яко и мило каза Каво. 

Найра безкрайно много се изненада. Ни най-малко не очакваше, че точно тук ще открие информация за алхимика, още по-малко от... такъв странен индивид.
- Наистина? Какво знаете за него? Можете ли да ми кажете местонахождението му?

Каво говори.
- Але зарад него станах напрао гьонсурат курвалък ве тука пих рикийката дет даваши и станах патрава курва като мойта курва ве напрао да са чудя къде да са дявам. - Каво пада и става и рева обективни реки и водопади.

Найра се опули на чутото. За момент дори не беше сигурна, че става въпрос за Каелориан, всъщност, май съвсем не беше сигурна. Жената реши да не настоява за повече информация.
- Звучи ужасно. Съжалявам. - излъга тя. Нищо не беше разбрала.

Каво говорих.
- Але то ний със звънчетата дояздихме да прайми работата. - обясливо каза Каво и си напрай мусколите.

Найра продължаваше да не разбира нищо от думите на този мъж.
- Имате работа в тази таверна? Странно, аз мислех, че е изоставена. - предимно тя, Даракх, Кира и онзи Брон я посещаваха, макар и Найра да не се беше засичала с Брон тук. Досега не беше виждала други посетители.

Каво говори.
- Але не ве черна госпожо тука дояздихми да бийми оня змиярник дет си го давала ве. - обясливо каза Каво че тъз малко гьонсурат беши.

- Онзи змиярник, който съм дала... - повтори бавно Найра, опитвайки се да дешифрира казаното от мъжа. Вероятно ставаше въпрос за Аксилор. - Аксилор не е точно змия, а интергалактически хищник, придвижващ се чрез дупки в отворения космос. Сигурен ли сте, че искате да се занимаете с това? Нивото на развитие на тази планета е... плашещо ниско. Дори не съм сигурна как сте оцелели досега.

Каво си напрай мусколите и говори.
- Але черна госпожо ний сме си типтоп напрао добро нещо ше го лупами яко змиярника напрао ше са чуди де да са дява. - обясливо каза Каво.

- Аксилор не е... Знаете ли какво? Няма значение. Предполагам нямате интергалактически комуникатор, затова сега ще Ви дам един. Аз нямам повече информация за Аксилор от това, което вече Ви казах, но може би другите там ще знаят повече. Пробвайте да попитате. - жената-тхаруун подаде в ръцете на странния мъж малко устройство.

Каво зима чата и говори.
- Але черна госпожо добре ве добре ти баща ти майка сполай ти. - яко и мило каза Каво и си зе кончото и Курвито и отлетя.

Найра въздъхна тежко. Предполагаше, че дори и този да умре в битка с Аксилор, нямаше да е голяма загуба.

Лилит дойде до тоя пуст квартал. То тука нямаше почти нищо интересно. Жената влезе в една таверна и си поръча чаша вино. Трябваше да разбере повече за целта си.

Даракх забеляза друга непозната жена в таверната. Явно това място не беше съвсем изоставено, както първоначално бе смятал.
- Здравейте, местна ли сте? - не беше сигурен дали жената не е от Солария.

"Да.", отвърна Лилит. "Ти не си ли?"