Малка таверна

Найра продължаваше да не разбира нищо от думите на този мъж.
- Имате работа в тази таверна? Странно, аз мислех, че е изоставена. - предимно тя, Даракх, Кира и онзи Брон я посещаваха, макар и Найра да не се беше засичала с Брон тук. Досега не беше виждала други посетители.

Каво говори.
- Але не ве черна госпожо тука дояздихми да бийми оня змиярник дет си го давала ве. - обясливо каза Каво че тъз малко гьонсурат беши.

- Онзи змиярник, който съм дала... - повтори бавно Найра, опитвайки се да дешифрира казаното от мъжа. Вероятно ставаше въпрос за Аксилор. - Аксилор не е точно змия, а интергалактически хищник, придвижващ се чрез дупки в отворения космос. Сигурен ли сте, че искате да се занимаете с това? Нивото на развитие на тази планета е... плашещо ниско. Дори не съм сигурна как сте оцелели досега.

Каво си напрай мусколите и говори.
- Але черна госпожо ний сме си типтоп напрао добро нещо ше го лупами яко змиярника напрао ше са чуди де да са дява. - обясливо каза Каво.

- Аксилор не е... Знаете ли какво? Няма значение. Предполагам нямате интергалактически комуникатор, затова сега ще Ви дам един. Аз нямам повече информация за Аксилор от това, което вече Ви казах, но може би другите там ще знаят повече. Пробвайте да попитате. - жената-тхаруун подаде в ръцете на странния мъж малко устройство.

Каво зима чата и говори.
- Але черна госпожо добре ве добре ти баща ти майка сполай ти. - яко и мило каза Каво и си зе кончото и Курвито и отлетя.

Найра въздъхна тежко. Предполагаше, че дори и този да умре в битка с Аксилор, нямаше да е голяма загуба.

Лилит дойде до тоя пуст квартал. То тука нямаше почти нищо интересно. Жената влезе в една таверна и си поръча чаша вино. Трябваше да разбере повече за целта си.

Даракх забеляза друга непозната жена в таверната. Явно това място не беше съвсем изоставено, както първоначално бе смятал.
- Здравейте, местна ли сте? - не беше сигурен дали жената не е от Солария.

"Да.", отвърна Лилит. "Ти не си ли?"

Мъжът поклати глава.
- Изобщо не, госпожо. Аз съм Даракх Сен-Тул. Тхаруун от планетата Варакх-Тул съм, бях издърпан тук чрез портал от един алхимик. Доскоро смятах, че това място е изоставено, но преди няколко дни разговарях с друга жена от тук на име Силиа.

Лилит се изсмя.
"Разбира се, че госпожица Дърво вече ще е овършала мястото.", изрече жената и отпи от виното си. "Изключително дразнеща персона, но все едно. Планетата Варакх-Тул, ти да видиш. Приличаш на елф, ама от кафявите."

Мъжът поклати глава в отрицание.
- За съжаление не съм твърде запознат с расата на елфите, както и цветовете им. Цветът на моята кожа се дължи на пустинната обстановка във Варакх-Тул. Простете, но какво имате предвид с "госпожица Дърво"? Жената, с която разговарях беше човек, не принадлежеше на никаква раса, свързана с дървета, поне на пръв поглед.

"Те и дърветата ще се отрекат от нея като я разберат как за нищо не става в леглото. Това е дърво.", отвърна Лилит, сякаш провеждаше урок. "Няма оправия за нея, ама какво да се прави."
Жената беше леко разочарована. Не знаеше дали има и други дошли от тоя портал, но ако всичките бяха грозни като този, никого нямаше да забие.

Даракх се засмя тихо.
- Това звучи ужасно за нея, но все пак е редно да я похваля. Може да не се справя в това, което твърдите, но определено се справи в лова на чудовища. - отвърна мъжът.

"Което също е изненада, предвид каква е.", отвърна Лилит. "Ако ти се отвори шанс, не я пробвай. Не си заслужава."
Лилит отпи голяма глътка от виното си.
"Аз също търся едно чудовище."

- Ще се постарая да запомня. - отвърна Даракх. - Какво чудовище търсите? 

"Шракс.", отвърна Лилит. "Нямате ли достатъчно хора, за да се справите сами с тях?"

- За съжаление, порталите привлякоха доста чудовища, колкото и от нас да са успели да дойдат, не бихме могли да смогнем. - отвърна Даракх и подаде на жената малко устройство. - Това е интергалактически комуникатор, можете да го използвате, за да се свържете и с други същества. Шракс няма да е лесен за откриване, изключително бърз е, с афинитет към необикновени зони. Обича да се храни с космическа черна материя, но не съм сигурен дали по тези земи има нещо, което би я наподобявало.

Лилит сви рамене.
"Знам ли. Тук съм виждала какво ли не.", отвърна тя и допи виното си. "Ще ползвам това нещо, да се надяваме, че някой друг ще е виждал това същество."
Жената плати виното си, след което си тръгна. Космическа черна материя, сякаш разбираше как трябва да изглежда това. 

Елвира дойде до таверната в Силвъркийп. Този квартал някога кипеше от живот, а сега бе една пустош. Жената си взе чаша вино, сетне разгледа посетителите. Някакъв мъж приличаше на тъмен елф, но изглежда не беше. Маркизата го доближи.
- Ти от коя раса си? Приличаш малко на тъмните елфи, но нямаш и техни отличителни черти.

Брон видя някаква жена да го заговаря. Приличаше на мръсна соларийска пачавра. Мъжът от морглас се издразни.
- Я виж ти, кой решил да изпълзи от щаба си. - подигравателно се изсмя Брон. - Само да ти напомня долна кучко, че тука не е Солария, следователно нищо няма да ме спре да те накълцам на парчета.

Елвира се стресна за момент. Тоя явно беше някаква смесица между тъмен елф и нещо друго. Определено имаше същия гаден характер като тъмните елфи.
- Не какво е Солария, аз съм от Еритос. - изрече жената. - Явно сбърках за теб, имаш същия ужасен характер като тъмните елфи.

- Еритос? Нещо на интересна ли ми се правиш? Кво си мислиш, че като излъжеш, ще ти се размине ли? - почти кресна мъжа. - Разбира се, че надменни и противни боклуци като вас няма да запомнят нашата велика раса - велкари! Сигурно дори не помните всичките животи, които сте съсипали с алчността си! - едрият мъж се изплю на земята.

Елвира разтърка чело с ръка.
- Това вече е недоразумение. - изрече жената. - Никога не съм чувала за расата ти, нито за Солария. Аз съм местна. И не разбирам тази неприязън към човеците.