Малка таверна

- Никога не съм притежавал подобно устройство. Илвари ми даде един. - отвърна елфът. - И вие ме бъркате с някого.

Кира се замисли, явно този не беше каелир, а някаква местна раса. Още по-добре.
- Значи си от тука, викаш, аха. В такъв случай виждал ли си един алхимик наскоро? - попита жената.

- Не съм. Не сте първата, която говори за него. - отвърна Халон. - По онова, което Илвари разказа, вие сте дошли тук чрез някой от неговите портали. 

Жената-велкар въздъхна.
- То само ние да бяхме дошли, добре щеше да е. Освен нас, сума ти чудовища като Дрелкар допълзяха до тая планета. Ще стигнем до дъното на това, ама никак няма да се учудя да са виновни мръсните соларийци и безкрайната им алчност за власт и ресурси.

- Възможно ли е наистина? Казахте, че този алхимик също е солариец. - сви рамене Халон. - Може би не всички са съгласни с методите му. 

- Много си е възможно даже. Алхимикът е експериментирал с някакви отвари за промяна на самоличност, това на какво ти прилича, освен на опит за създаване на нов вид армия? Казвам ти, ще ни обявят война съвсем скоро, то си се вижда. - изцъка с език Кира.

Халон се замисли.
- Преди време тук бе организирано събитие, в което бяхме участвали в точно такъв експеримент. Дадоха ни различни самоличности, те никога не знаеха, че се управляват от други хора. Обаче не мога да кажа до какво би довело това, освен една шепа хора да управлява други. - отвърна елфът.

Кира се изплю на земята и стисна ръце в юмруци.
- Значи точно тук е идвал негодникът, знаех си, че не е случайно порталът да ни дръпне точно тука. Наскоро видях и временен щаб на проклетия Соларен конкордат. Не им е чиста работата, да знаеш, пази се от тях за в бъдеще.

- Ще го имам предвид. - изрече Халон.
Нямаше представа какво да си мисли от тази среща. Не можеше да каже дали всички соларийци бяха такива, каквито тази жена ги описваше. Щеше да разбере, ако ги засече.
- Ще вървя да потърся чудовището. - елфът стана от мястото си и напусна таверната. 

Кира се надяваше този да не вземе да умре в битката с Дрелкар, малко хилав изглеждаше. 

Каво доязди в таверната че ракиено време стана и почна да лочи яко ракиджос кончито и Курвито лочиха и те.

Найра забеляза непознат и се приближи до него.
- Извинете, случайно да сте местен? - попита жената.

Каво си удря гъза в тавана че тука имаши господа и говори.
- Але да ве аз съм си господаря на коне Каво туй ми е миличкото кончи Вихрогончо и Курвито е мойто мило дракончо. - яко и мило каза Каво звънчетата са клатиха за да.

Найра се учуди безкрайно много. Коне?! Тази планета изобщо не беше развита, щом съществуваше нещо като "господар на коне". Беше чувала за коне само в Нимора и там те бяха просто горски създания. Драконите бяха друга работа, но не разбираше защо този прилича по-скоро на човек.
- Интересно. Името ми е Найра Ош-Кел, аз съм тхаруун от планетата Варакх-Тул. - представи се жената.

Каво говори.
- Але черна госпожо тука една тегоба имам аз ве на вашта планета курвата дояздила лий ве. - попитливо каза Каво ама пусна сълзички.

Найра повдигна вежда.
- Извинете, но нищо не разбрах. За кого точно говорите?

Каво са пляска главата ама говори.
- Але туй е една патрава курва дет е елфове напрао галфон ама вечи я помпихме в гъзарята с мойто кончи и тряа за булка да я зимам ве то тя тряаши да на обслужи за 2000 злато ама са напрай щото е минуса на планетата ве. - адски каза Каво.

Найра продължаваше нищо да не разбира от думите на този странен човек, но малко ѝ напомняше онзи Брон от Морглас, който постоянно спамеше в интергалактическия комуникатор.
- Радвам се за вас. - отвърна жената, сетне се замисли. - Или съжалявам, че това Ви се е случило. Не мога да преценя от историята Ви дали тези неща са добре, или зле за Вас.

Каво говори.
- Але черна госпожо добре е щото ше земам булка да дигам яко свадбаре ама е малко зле щото е курвата ве. - тъжливо каза Каво и пуска сълзички.

Найра въздъхна тежко. Ако и останалите на тази планета бяха като този...
- Мога смело да предположа, че не сте виждал човек с бяла коса на име Каелориан Вейр, който се занимава с алхимични експерименти, свързани с промяна на характера. Нали?

Каво говори.
- Але да ве знам го тоз ве. - яко и мило каза Каво. 

Найра безкрайно много се изненада. Ни най-малко не очакваше, че точно тук ще открие информация за алхимика, още по-малко от... такъв странен индивид.
- Наистина? Какво знаете за него? Можете ли да ми кажете местонахождението му?

Каво говори.
- Але зарад него станах напрао гьонсурат курвалък ве тука пих рикийката дет даваши и станах патрава курва като мойта курва ве напрао да са чудя къде да са дявам. - Каво пада и става и рева обективни реки и водопади.

Найра се опули на чутото. За момент дори не беше сигурна, че става въпрос за Каелориан, всъщност, май съвсем не беше сигурна. Жената реши да не настоява за повече информация.
- Звучи ужасно. Съжалявам. - излъга тя. Нищо не беше разбрала.

Каво говорих.
- Але то ний със звънчетата дояздихме да прайми работата. - обясливо каза Каво и си напрай мусколите.