Малка таверна

Кира, Брон, Найра и Даракх често посещават това място.

Силиа откри таверна на това място и реши да влезе. Помнеше бегло Силвъркийп и от от спомените на онази жена Селестия де Марли. Принцесата влезе в таверната и застана на бара, сетне си поръча голяма халба ейл. Обърна се към масите, таверната бе почти пълна. Тя въздъхна и отиде да седне на едно от свободните места.
- Щеш не щеш, тук ще стоя, докато изпия ейла си. - изрече тя и се настани на свободното място срещу някакъв непознат мъж.

Даракх се изненада, вече смяташе, че тази таверна е изоставена, тъй като освен него и приятелите му, които бяха дошли тук чрез порталите на Каелориан, нямаше никого другиго от доста време.
- Здравейте, местна ли сте? - опита се да завърже разговор мъжът.

- Засега. - отвърна Силиа и отпи от ейла си. 

Даракх повдигна вежди.
- Какво ще рече "за сега"? Соларийка ли сте? - ако беше така, трябваше да внимава около тази жена.

- Не знам какво трябва да е соларийка. - отвърна принцесата. Заради абстиненцията бе станала леко раздразнителна. - Просто не съм родом от тук. Живея... живях за известно време тук, сега живея другаде. 

Чернокожият мъж въздъхна. Тази жена се държеше подозрително, но поведението ѝ не подобаваше на надменните соларийци. 
- Как открихте това място? Вече бях започнал да смятам, че е изоставено. - попита той.

- Как го открих? - невярващо попита Силиа. - То е квартал в Еритос, въпросът е как ти си го намерил. Никога не съм виждала същество като теб по тези земи. Елф ли си? 

Даракх поклати глава, не беше сигурен какво е елф, вероятно местна раса.
- Не съм елф, но за мен е радостна новина да чуя, че явно сте местна. Името ми е Даракх Сен-Тул, аз съм тхаруун от Варакх-Тул. Заради негодника Каелориан бях издърпан на това място чрез един от порталите му. А Вие? Какво представлява расата Ви?

Силиа не разбираше на тоя какво му става. Човеци не беше ли виждал? 
- Тхаруун? Никога не съм чувала за такава раса. - сви рамене принцесата. - Аз съм човек. С няколко думи - най-късата клечка от морето с раси. - тя отпи от халбата си. - Името ми е Силиа. 

Чернокожият мъж се изсмя горчиво.
- Най-късата клечка? Човеците сте най-печелившата раса от всички. Влиянието на Солария се разпростира из няколко галактики. Повярвайте ми, знам, прекарах дълго време в един от затворите им. Ние тхарууните от друга страна сме горда и могъща раса, макар и все още да разполагаме със значително количество ресурси, въпрос на време е Солария да ни обяви война. Не е случайно, че и проклетият алхимик е солариец, вероятно експериментите му са били част от опитите им за създаване на още по-модернизирана армия.

Силиа присви очи. Възможно ли беше онзи алхимик, който им даде други самоличности преди време да беше същият? Те не се бяха виждали, нито знаеха кой е.
- Не разбирам много от алхимия. Преди време имаше събитие тук организирано от алхемик. Даде ни различни самоличности. Не бих казала, че бях особено удовлетворена от резултата. - отвърна принцесата. - Влиянието на Солария? 

Даракх кимна утвърдително.
- С подобен експеримент се е занимавал и Каелориан, поне по това, което достигна до нас. Възможно е вие да сте били опитните му зайчета. - отвърна той. - Солария е най-развитата планета, където расата ви доминира. Постоянно имаме проблеми с тях, тъй като искат ресурсите ни. Не сме единствени.

- Да, хората изглежда не са чак толкова прости. На този континент има едно кралство и един остров, които се развиват доста добре. - отпи от ейла си Силиа. - Не знам дали да се радвам или не, че някъде там има още планети, на които живеят най-различни същества.
Тя въздъхна и реши да пита за чудовището, което издирваше.
- А сега да си поговорим за Зерат. 

- Искате да се пробвате срещу същество от този калибър? - изненадано възкликна чернокожият мъж. - Наблюдавайки това място, човеците тук не изглеждат особено развити, сигурна ли сте? Ще Ви дам комуникатор, за да можете да се свържете и с други същества, които ще помогнат за издирването му, но искам да съм сигурен, че е добра идея.

- Няма да се изправя сама срещу него, още не съм решила, че животът ми трябва да приключи. - изрече Силиа. - Имам дракони, с които да си служа. За момента съм най-добрата ти опция.

Даракх се замисли. Имаше дракони в Нимора и след посещенията си там беше останал с впечатление, че са силни.
- Добре, вземи това. Аз успях да се измъкна неотдавна от атаката му, но от този случай насам не можах да го открия. Вероятно другите ще знаят повече. - той приплъзна малка джаджа на тезгяха на таверната към русокосата жена.

Силиа разгледа устройството. Не разбираше какво е, но щеше да разбере как работи.
- Благодаря! - изрече тя. - Дано останалите да са полезни.
Принцесата плати ейла си, сетне напусна таверната. Трябваше да разгледа това нещо.

Даракх не беше сигурен, че тази жена ще успее да се справи, но изглеждаше устремена да опита. Във Варакх-Тул поощряваха устремеността на останалите, така че нямаше намерение да я спира. 

Халон дойде до таверната в Силвъркийп. От комуникатора разбра, че някоя си Кира е пуснала баунтито за чудовището, което си избра, но нямаше представа коя е. 

Кира забеляза непознат каелир в таверната.
- Охо, май и вие изтеглихте късата клечка. - гръмко се изсмя жената и седна до каелира.

Халон се обърна към тази жена.
- За какво говорите? 

- За онзи нещастник алхимика от Солария. Мамичката им мръсна соларийска, заради тях са всичките ни проблеми. - изпсува жената.

Халон въздъхна.
- Бегло разбирам за какво говорите. - отвърна елфът. - Наскоро срещнах някоя си Илвари и изпълних задача за нея. Сега търся някоя си Кира, която да ми даде повече информация за Дрелкар. 

- Е, дошъл си на правилното място, приятел! - усмихна се широко жената. - Аз съм Кира, ама за Дрелкар за съжаление ако знаех повече, сама щях да си го хвана. Що не питаш в комуникатора? Оцелял ли е въобще твоя?