Малка таверна

Елвира въздъхна. Тоя си звучеше баш като онзи изрод Конър.
- Алхимик? - попита жената. Не знаеше какво да каже за соларийците. - Тук в Еритос уж имаше един, но така и не го срещнахме. Бяхме само участници в странен експеримент.

- Ем зависи какъв е бил експеримента, ама тоя точно такива неща прай, даже си позволява да променя човешки характери. Сигурно оня долен боклук Маркус му е наредил да прави тия неща и сега се правят на ощипани и се преструват, че и те го търсят. Долните им номера край нямат! 

- Нещо такова беше, да. Получихме други самоличности, които трябваше да управляваме. Беше пълна пародия това събитие. - изсмя се жената. - Никога не разбрахме кой стои зад експеримента. Сега не е от значение. Сега е от значение някакво чудовище Мортек, за което чух днес.

Брон въздъхна.
- Да, то пак мръсните соларийци са виновни, че го изтървахме. Тва е едно механично създание, правено в Морглас, съответно е доста силно, ама го дръпна портала и се повреди, сега руши всичко по пътя си. Не знам къде отиде ама е огромно, тъй че лесно ще се забележи.

Елвира въздъхна.
- Не е много полезна информация. - отвърна тя.

- Е ти тъпа ли си? - възкликна раздразнено Брон. - Огромно механично чудовище, движи се бавно, тука някъде трябва да е. На ти тоя комуникатор, макар че трябва да се пазиш от мръсните соларийци в него, щото сигурно нещо ще те излъжат, ама и там може да питаш. Някой може да го е видял, то трябва да са много слепи, ако не са. - отвърна Брон и плъзна по тезгяха малко устройство. 

Елвира взе устройството в ръка.
- Благодаря. - сухо отвърна тя. Тоя беше пълен кретен. - Ще разпитам и другите.
Жената плати виното си, сетне си тръгна.

- А дано не си била лъжлива соларийка. - измърмори под носа си Брон и продължи да си пие ейла.