Търсене

Халон си тръгна.

Катрин пожела лека вечер на Халон, след което си тръгна.

Далия изсумтя, изобщо не очакваше, че проклетият слуга ще се спре на това събиране, сега не можеше да се прибере и щеше да се наложи също да спи в гнусната странноприемница, където се събираха варвари и бедняци. Жената п…

Лилит реши да си върви. Тия новите бързо избягаха, но все някога пак щяха да се срещнат. Тя се телепортира обратно в имението на Арус.

Крисчън реши да се застрахова и се запъти към странноприемницата преди Лилит да го е заговорила.

Афсол въздъхна. - Да си вървим, Аша. - изрече той, след което с Аша пожелаха лека вечер на останалите и си тръгнаха.

Огньовете вече догаряха, когато Лиреа най-сетне се изправи от мястото си. Шумът на поляната беше утихнал достатъчно, че човек поне да чува собствените си мисли. Което след тази вечер беше съмнително предимство. Нокс се п…

Адриан огледа помещението за пореден път. Шумът, който по-рано бе изпълвал вечерта, вече се беше разсеял заедно с повечето гости. Останалата тишина беше от онези, които подсказват, че събитието естествено е стигнало края…

Талесир реши да се върне в Цветово, при Сейра и Равен. Не беше сигурен как ще им обясни това, на което стана свидетел. От друга страна бяха получили тревожни новини, че още чудовища са преминали през порталите на алхимик…

- Да си вървим. Достатъчно време отделих на това събиране. - изрече Силиа и двете с Розан си тръгнаха без да кажат нищо на никого.

Юки реши също, че се е нагледала достатъчно на излагациите на Нана. Лисицата си тръгна, без да си взима довиждане с никого.

Дейвид се бе нагледал на достатъчно животинско поведение, затова реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички останали, след което се запъти към дома си.

Серена пожела лека вечер на останалите, след което се запъти към вкъщи. Каво отново беше изложил Еритос пред новите жители.

Елвира реши да си върви. Това парти беше пълен ужас, както винаги. Тя пожела лека вечер на всички, след което си тръгна.

Каво плака океани че курвата замина и не го обслужи пак. Каво каза бай на мацките и тръгна да прай прибиране с звънчетата и препсува тъпата курва.

Евдемия реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички, без Свинята Каво, след което си тръгна.

Както и да е. - пренебрежително махна с ръка Нана. - Тръгвам си, не бих рискувала онази долна дъртофелница, която също защитаваш по непонятни за мен причини, да вземе да се домъкне. Лисицата не пожела лека вечер на никог…

Крисчън изгледа Нана с недоумение. - Но ти и сега изкарваш предостатъчно злато. При това съм убеден, че доста от приятелите ми вероятно са ти клиенти така или иначе. Столицата на Кросфайър Муунлайт не е чак толкова голям…

- Казвах го, защото ми отказа. - скръсти ръце Нана. - Не бих очаквала нищо различно от приятелите ти, които явно пазиш за себе си, след като дори не пожела да ме представиш пред тях. Можех да изкарам толкова много злато.

Крисчън едва сдържа смеха си. - Защо би ми бил приятел? Току-що го срещнах, както и ти. Вероятно след преживяването си с коняря, няма и да желае да бъде приятел с когото и да било от присъстващите тук. Разбираемо.

"Идиотка.", помисли си Афсол. Изглежда отново възнамеряваше да замине, за да се друса на спокойствие на онзи остров. Щом смяташе да продължава да затъва, така да бъде. Него вече не го интересуваше.

- Радвам се да чуя, че не външния ми вид е проблема тогава. - отвърна лисицата след което реши, че изглежда няма смисъл да се пробва повече. Тя отиде при наемния убиец. - Кой е този? Някой твой приятел?

- Единственият нормален човек на това място. - изрече Силиа и потупа Розан по рамото.

Адриан я погледна спокойно, без да изглежда неловко или притиснат от въпроса. — Нито едното. Кратка пауза. — Достатъчно красива си и, очевидно, знаеш как да използваш това. Лек наклон на главата. — А жените определено не…

Розан си пое дъх. - Не мога да кажа, че напълно разбирам как се чувстваш, но и не бих се опитвала да те държа тук с лъжливи приказки, че нещата могат да се подобрят.