Търсене

- Всички заслужавате да ви падне метеор на главите. - изсъска Силиа и отиде да се рее другаде.

Лилит се качи в стаята си да се изкъпе и да разрови гардероба си.

Нана въздъхна. - Изглежда поне с тази жена повече няма да имам проблеми. - лисицата харесваше къщата на Арус, затова реши да остане и да отиде на басейна. Не си беше взела бански затова използва факта, че вече беше нощ и…

- За жалост, те познавам прекалено добре и съм склонен да вярвам, поне засега. Нядавам се това да си остане така. - след като каза това, Крисчън пожела лека вечер на двете, надявайки се Нана все пак да реши да си тръгне …

- Може би и това щеше да ѝ помогне останалите да имат по-добро мнение за нея. - отвърна Нана на Лилит, сетне се обърна към наемния убиец. - Юки няма причина да лъже, но след като и на нея не би повярвал, си способен сам …

- Тоест ако попитам добрата ти приятелка Юки, тя ще потвърди невинността ти? Разбира се, че ще го направи. - отвърна Крисчън. Нана наистина трябваше да се благодари за силата, с която разполагаше, инак не виждаше как сам…

Лилит се изсмя. "И ако не беше такова дърво също."

- Нямам какво да признавам. - въздъхна лисицата. - Знам обаче, че ти никога няма да ми повярваш, защото всичко свързано с нея винаги ще е приоритет, затова можеш да попиташ Юки. Тя може да види спомените ми и да потвърди…

- Наистина не съм сигурен дали нарочно казваш това, или действително искаш да ни признаеш нещо. - повдигна вежда Крисчън.

- Е, аз не смятам да правя каквото и да било по този повод, малко или много. - невъзмутимо отвърна Нана. - Предайте ѝ, че ако не беше толкова злобна приживе, може би щеше да живее още.

- За жалост. - въздъхна Крисчън. - Но това е най-малкото, което можем да направим.

"Каквото и да е, няма да се върне, така или иначе.", сви рамене Лилит.

Арус въздъхна. Далия наистина прекаляваше с тази нейна въображаема вражда с горката Силиа. За какво бе нужно всичко това, когато нея вече я нямаше? - Аз също ще посетя дома ѝ при първа възможност. - той пожела лека вечер…

- Посещавайте подобни разнебитени местности колкото искате, само внимавайте да не домъкнете тук някоя болест. Още си спомням за онова странно място, което трябваше да изследвам с онези бедняци и ме побиват тръпки. - изсу…

Крисчън реши да игнорира нелепостите на Нана и се обърна към Лилит. - Съгласен съм, че всичко това е прекалено странно. Аз също бих искал да разбера какво точно се е случило. Ще се постарая да посетя дома ѝ възможно най-…

"Просто ще дойда, за да се уверя с очите си, че наистина е умряла. Все още звучи доста странно."

- Виждам, че дори и като я няма, ти се справяш чудесно да я заместваш в това да ме обиждаш. - вирна нос Нана.

- Не виждам защо е нужно да правиш подобно нещо, Лилит. Всъщност, изненадан съм че смяташ да отидеш, предвид отношенията ви и мнението ти за нея. - поклати глава в отрицание Крисчън, след което се обърна към Нана. Лисица…

- Спокойно, скъпата ви приятелка не е замесена в това. - промърмори си Силиа. Беше малко скучновато да си говориш сам.

Нана присви очи. - Подозираш ли ме в нещо? Не знам защо въобще го казваш, но нямам представа какво е станало с нея. С нейното отвратително държание, не е учудващо да има врагове. А и ти сам каза, че е била в къщата на бр…

"Добре.", изрече жената. "Трябва да си намеря рокля за уникалния повод."

Крисчън повдигна вежда. - Еднакви събития? В твой интерес е това да не е така. - с леден тон отвърна той.

- Мен лично не ме интересува нито неговото изчезване, нито нейната смърт. За мен са еднакви събития. - скръсти ръце лисицата.

- Не съм казал нищо, което да буди подозрения в истинността на думите ми, Лилит.

"Вярвай си.", изрече Лилит.