Замъкът на мадам Шао Юки

Нана се изненада от думите на Юки.
- Дори не мога да предположа къде я е срещнал. Също така не ми напомняй за него, може би щеше да е по-добре, ако го беше убила. - намуси се лисицата.

- За срещата им бях виновна аз. Въвлякох го в нещо, за което определено не беше подготвен. Аз бях глупачка, мислейки си, че мога да използвам човек срещу съществата от Долината на Кошмарите. Затова ти казвам да не му отделяш много внимание. Не си струва. - отсече Юки.

- Не му отделям нищо, но вече напълно разбирам защо ме помоли да сторя това. Двамата с досадната му жена наистина много ми лазят по нервите. Ако тя не реши да ми прави напук и да се държи отвратително с мен, го прави той. Лика-прилика са си.

- Нима? След всички подаръци, които ти направи, бях останала с впечатление че фаворитизира теб. - учудено наклони глава встрани лисицата.

- Ако къщата не беше наистина великолепна, щях да му я върна. - изсумтя Нана. - Почти не си струва усилията, които ми коства да поддържам цивилизовани разговори с тях двамата.

- Не ми се обиждай, но вината за тази ситуация е до голяма степен твоя. - невъзмутимо отвърна Юки и отпи от чая си. - Доста бързо свърши това, за което те помолих и беше точно както те предупредих. Силиа и наемният убиец не са особено умни, в комбинация с вятърничавия му характер, изобщо не беше трудно да ги скараш. Защо продължи да се занимаваш с тях след това е наистина отвъд мен.

- Сигурно си права, но какво можех да сторя? Исках да остана да живея тук, вместо да се налага да се връщам във Валдора или да продължавам да търся нормално място за живот. Каквото и да направя - все е грешно. Реших да бъда добра и да помогна на някакво изоставено хлапе, след което отново бях нападната. Наистина не разбирам какъв им е проблема и на двамата! - скръсти ръце лисицата.

- Главният им проблем е, че са глупави, но това е повсеместен проблем на повечето човеци. Не хаби енергията си с незначителни същества като тях. - невъзмутимо продължи Юки.

- Иска ми се да беше толкова просто, но не е. - въздъхна Нана. - Опитвах се да страня от наемния убиец - шефът му беше решил да му прави подарък и ме поръча за цяла вечер, без да ме предупреди, че не става въпрос за него самия. Исках да страня от онази Силиа, тя дойде в Кросфайър Муунлайт, за да я развеждам из пазара. Все още не е дошла да ми задава въпроси тук, но подозирам че скоро ще го стори и още отсега знам какви ще бъдат. Каквото и да направя, докато съм тук не мога да избегна пътя ми да се пресича с техните.

Юки се изсмя с глас.
- Сигурна ли си, че престоят заобградена от човеци не ти влияе зле? В това, което ми казваш, няма никаква логика. Искаш да страниш от наемния убиец, но същевременно спиш с него? Искаш да страниш от Силиа, но същевременно я развеждаш из южното кралство? Момиче, ти полудя ли? - лисицата се превиваше от смях.

Нана поклати отрицателно глава.
- Нищо подобно не се е случвало - когато разбра, че съм "подарък" за него, наемният убиец отново се нацупи и ме отпрати. Нямаше как да откажа да пазарувам с нея, вече се бях съгласила да участвам в това да разведа жители на Еритос из пазара ни. Знам, че ти не желаеш да оставаш дълго по тези земи и затова не ме разбираш, но аз искам просто да живея спокойно. Ако искам това да е така, не мога да страня от човеците и да не участвам в събиранията и фестивалите им. Искам просто тези двамата да не ме нападат всеки път, щом ме зърнат. Толкова ли е много?

Юки въздъхна. Нана наистина приемаше тези човеци прекалено насериозно.
- Това, което искаш не е много, но е невъзможно, предвид човешката природа. Запомни го от мен, тъй като съм живяла много повече в компанията им, отколкото ти - нямат оправия. Твой е изборът дали да се тормозиш с нелогичността и глупостта им, или да си живееш живота без да се съобразяваш със слабаци.

- Не всички са лоши. Лилит е добра и се държи добре с мен. Изглежда има надежда за някои от тях. - отвърна Нана.

Юки отново се изсмя с глас.
- Тази жена е всичко друго, но не и "добра". - продължи тя. - Обсебена е от сексуалните отношения на човеците, сякаш са нещо особено.

- Знам, но предпочитам това, отколкото да ми се цупят насреща и да ми правят напук. - невъзмутимо отвърна Нана. - Както и да е, това са си мои проблеми, ще намеря как да ги разреша. Просто исках да се оплача на някого. - засмя се лисицата.

- Нямаше нужда да се превръщат в твои проблеми. - сви рамене Юки. - Относно Валдора, не се тревожи, ще отида на това място, мен няма да могат да ме разиграват току-така.

- Благодаря ти. - усмихна се другата лисица. - Ще вървя, може някой да дойде да ми зададе въпроси.
Нана допи чая си, сетне пожела лека вечер на Юки, след което се запъти към студиото си.

Юки въздъхна и взе празните чаши от чай, за да ги измие.

Юки се върна с хамстера в дома си, с което бързо си спечели учуден поглед от страна на Ято.
- Каква е тази простотия сега? - подигравателно попита демонът. - Надявам се не планираш да започнеш да пиеш душите на подобни същества...
- Планирам да изпия твоята, ако не си затвориш устата. Записах се на поредното малоумно събитие, организирано от глупавата кралица на тази територия. - изсумтя лисицата.
- Наистина не разбирам защо си го причиняваш. Тези човеци са повече от безполезни. - невъзмутимо продължи Ято.
- Златото им обаче, съвсем не е. Така че не желая да слушам повече коментари относно това. - отсече Юки, сетне извади чепка грозде и остави няколко зърна в клетката на хамстера. Дано проклетото нещо оживееше, макар че беше скептична за уменията на търговеца на роби да го запази живо. Надяваше се усилията ѝ да не бъдат напразно.

Юки получава 10 000 злато.

Ято въздъхна.
- Това животно е отвратително дразнещо. - демонът разтри слепоочието си с пръст. - Постоянно дере с нокти по клетката си.
- Какво съвпадение, аз изпитвам тъкмо същото с теб наоколо. - невъзмутимо отвърна Юки, продължавайки да подхвърля зърна грозде в клетката. - Така или иначе утре си тръгва. Де да можех да кажа същото за твоята дразнеща особа...
Ято изсумтя, но не посмя да противоречи. Той също се надяваше Зарган да му позволи да се прибере скоро.

Един от слугите на милейди Далия беше получил отвратителната задача да дойде в кралство Еритос и да предаде билет за участие в лотарията на Театъра, защото явно глупачката не се беше сетила да изчака появяването на милейди. Той откри мястото, на което се предполагаше че живее тази и остави билета с бележка:
"Заповядайте да пробвате късмета си в Театъра на Шиера. Имате един месец, за да се възползвате от щедростта на милейди Далия."
Служителят се запъти обратно към пристанището. Дори не разбираше защо позволяват на тези долни варвари да участват в лотариите на острова.

Юки тъкмо беше решила да изкара гнева си от ненужно похарчените ресурси върху Ято, когато чу шум пред вратата на дома си. Лисицата излезе и откри билета и бележката. Извъртя очи, сетне се върна вътре, за да вземе отново кристала си за телепортация, проклинайки Неро в ума си, тъй като заради него не можеше да използва повечето си умения.

Афсол дойде до дома на Юки и почука на вратата. 

Юки дочу, че пред вратата ѝ има някой и отиде да отвори. С почуда изгледа мъжа пред себе си.
- Интересно. От всички, които биха могли да ме посетят, трябва да призная, че не очаквах ти да го сториш. С какво привлякох вниманието ти?

Афсол сви рамене.
- И аз не изгарям от желание да идвам при теб, но за събитието се налага. Падна се да ти дам тези кристали. - отвърна принцът и връчи кесията с кристали на лисицата.