Замъкът на мадам Шао Юки

Юки се замисли.
- Ако помагам на някого там, ще помогна единствено и само на нашата раса. Другите не ме интересуват. - отвърна тя.

- Добре. Така или иначе всички останали там мразят особено много нас лисиците. - изсумтя Нана и реши да смени темата. - Не се ли държиш прекалено сурово с Ято? Не знам дали баща ми би бил доволен, ако разбере.

- Ако Зарган има някакви възражения, може да дойде час по-скоро и да си го прибере. - невъзмутимо отвърна Юки. - Той дойде тук, за да ме наблюдава, представяйки се за роб. Не виждам защо трябва да го щадя от тежка робска работа. След като мечтата на съществуването му е да робува, коя съм аз, че да му преча да я постигне?

Нана въздъхна.
- Ято и сестра му не са лоши същества, но са прекалено праволинейни и послушни. Дори и аз не съм толкова склонна да слушам баща ми за всичко, колкото тях двамата. Инак нямаше да съм тук, а още щях да се мъча във Валдора.

- Не бих казала, че мога да се възползвам от послушанието му, явно Зарган не го е тренирал достатъчно добре как да се държи с по-висшестоящи същества от него. Не ми помага особено факта, че слуша него. Споменавайки сестра му обаче, тя за малко не уби наемния ти убиец. - изсмя се лисицата, припомняйки си случката с Кама на едно от събиранията в Еритос.

Нана се изненада от думите на Юки.
- Дори не мога да предположа къде я е срещнал. Също така не ми напомняй за него, може би щеше да е по-добре, ако го беше убила. - намуси се лисицата.

- За срещата им бях виновна аз. Въвлякох го в нещо, за което определено не беше подготвен. Аз бях глупачка, мислейки си, че мога да използвам човек срещу съществата от Долината на Кошмарите. Затова ти казвам да не му отделяш много внимание. Не си струва. - отсече Юки.

- Не му отделям нищо, но вече напълно разбирам защо ме помоли да сторя това. Двамата с досадната му жена наистина много ми лазят по нервите. Ако тя не реши да ми прави напук и да се държи отвратително с мен, го прави той. Лика-прилика са си.

- Нима? След всички подаръци, които ти направи, бях останала с впечатление че фаворитизира теб. - учудено наклони глава встрани лисицата.

- Ако къщата не беше наистина великолепна, щях да му я върна. - изсумтя Нана. - Почти не си струва усилията, които ми коства да поддържам цивилизовани разговори с тях двамата.

- Не ми се обиждай, но вината за тази ситуация е до голяма степен твоя. - невъзмутимо отвърна Юки и отпи от чая си. - Доста бързо свърши това, за което те помолих и беше точно както те предупредих. Силиа и наемният убиец не са особено умни, в комбинация с вятърничавия му характер, изобщо не беше трудно да ги скараш. Защо продължи да се занимаваш с тях след това е наистина отвъд мен.

- Сигурно си права, но какво можех да сторя? Исках да остана да живея тук, вместо да се налага да се връщам във Валдора или да продължавам да търся нормално място за живот. Каквото и да направя - все е грешно. Реших да бъда добра и да помогна на някакво изоставено хлапе, след което отново бях нападната. Наистина не разбирам какъв им е проблема и на двамата! - скръсти ръце лисицата.

- Главният им проблем е, че са глупави, но това е повсеместен проблем на повечето човеци. Не хаби енергията си с незначителни същества като тях. - невъзмутимо продължи Юки.

- Иска ми се да беше толкова просто, но не е. - въздъхна Нана. - Опитвах се да страня от наемния убиец - шефът му беше решил да му прави подарък и ме поръча за цяла вечер, без да ме предупреди, че не става въпрос за него самия. Исках да страня от онази Силиа, тя дойде в Кросфайър Муунлайт, за да я развеждам из пазара. Все още не е дошла да ми задава въпроси тук, но подозирам че скоро ще го стори и още отсега знам какви ще бъдат. Каквото и да направя, докато съм тук не мога да избегна пътя ми да се пресича с техните.

Юки се изсмя с глас.
- Сигурна ли си, че престоят заобградена от човеци не ти влияе зле? В това, което ми казваш, няма никаква логика. Искаш да страниш от наемния убиец, но същевременно спиш с него? Искаш да страниш от Силиа, но същевременно я развеждаш из южното кралство? Момиче, ти полудя ли? - лисицата се превиваше от смях.

Нана поклати отрицателно глава.
- Нищо подобно не се е случвало - когато разбра, че съм "подарък" за него, наемният убиец отново се нацупи и ме отпрати. Нямаше как да откажа да пазарувам с нея, вече се бях съгласила да участвам в това да разведа жители на Еритос из пазара ни. Знам, че ти не желаеш да оставаш дълго по тези земи и затова не ме разбираш, но аз искам просто да живея спокойно. Ако искам това да е така, не мога да страня от човеците и да не участвам в събиранията и фестивалите им. Искам просто тези двамата да не ме нападат всеки път, щом ме зърнат. Толкова ли е много?

Юки въздъхна. Нана наистина приемаше тези човеци прекалено насериозно.
- Това, което искаш не е много, но е невъзможно, предвид човешката природа. Запомни го от мен, тъй като съм живяла много повече в компанията им, отколкото ти - нямат оправия. Твой е изборът дали да се тормозиш с нелогичността и глупостта им, или да си живееш живота без да се съобразяваш със слабаци.

- Не всички са лоши. Лилит е добра и се държи добре с мен. Изглежда има надежда за някои от тях. - отвърна Нана.

Юки отново се изсмя с глас.
- Тази жена е всичко друго, но не и "добра". - продължи тя. - Обсебена е от сексуалните отношения на човеците, сякаш са нещо особено.

- Знам, но предпочитам това, отколкото да ми се цупят насреща и да ми правят напук. - невъзмутимо отвърна Нана. - Както и да е, това са си мои проблеми, ще намеря как да ги разреша. Просто исках да се оплача на някого. - засмя се лисицата.