Замъкът на мадам Шао Юки

Лисицата се усмихна широко, чувайки причината за посещението.
- Надявах се да ми кажеш, че си помислил над предложението ми от преди време да завземеш кралството си обратно и да ми позволиш да ти помогна в управлението, но предполагам че и за такъв повод не би било редно да се сърдя. - с насмешка отвърна лисицата, опипвайки кристалите в кесията със задоволство.

Афсол въздъхна.
- Кралството си е на Силиа. Като я знам, едва ли би потърсила помощта ти. - отвърна той. - Работата ми тук е приключила, предполагам. Довиждане!
Афсол се обърна и тръгна към дома си. 

Юки присви очи. Не разбираше какъв му е проблема на този, но не смяташе онова място за чак толкова значимо за момента, поради което не виждаше смисъл да използва уменията си върху него. Поне се беше сдобила с още кристали.

Юки получава 100 кристала.

Ято не желаеше да прави това, но нямаше друг избор. Той се яви пред отвратителната си господарка.
- Господарят Неро иска да те види във Валдора. - с монотонен и незаинтересован глас обяви демонът.

Юки присви очи, сетне призова една от опашките си и зашлеви съществото силно през лицето с нея.
- Не си спомням да съм ти позволявала да ме адресираш днес. - с леден тон отвърна лисицата. - Аз също искам много работи. Но уви.

Демонът успя да запази самообладание и не издаде и звук.
- Господарят изпрати съобщение, че иска да ти върне нещо. Не каза какво. - отвърна Ято.

Юки изсумтя тихо. Не се сещаше какво има предвид Неро и подозираше, че това е поредният трик.
- Ако това е капан, ще ми платите скъпо и двамата. - все така студено изрече лисицата, след което използва кристала си за телепортация, за да отиде в отвратителната Валдора.

Ято присви очи. Той самият се надяваше господаря най-сетне да е решил да убие проклетата лисица и да го освободи от този ад.

Юки почти не можеше да повярва, откакто се бе устроила в това кралство имаше ужасен късмет, но днес в казиното взе, че ѝ провървя. Лисицата се беше простила със 120000 злато, но общо спечели 600000 злато от залозите си.

Юки се прибра от играта си в казиното. Лисицата не беше твърде доволна, вярно, беше спечелила 360000 злато, но отново беше загубила сериозна сума - 240000 злато. Тя въздъхна и отиде да си направи чай.

Лесли дойде да остави съобщение до този дом.

"Силиа беше убита.
Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."

Ято донесе бележката за Юки.
- Някаква твоя позната е умряла. Дано ти е била близка. - ехидно се подсмихна демонът.
Лисицата повдигна вежда, но все пак се зачете в бележката. Скоро след това, избухна в смях.
- Тази човешка жена си го заслужаваше отдавна. Даже е учудващо, че оцеля толкова дълго време, предвид колко беше глупава. - невъзмутимо отвърна тя. - Както и да е, хвърли този боклук, нямам никакво намерение да се занимавам с нея. - тя подаде обратно бележката в ръцете на Ято, сетне отиде да си приготви чай.