Замъкът на мадам Шао Юки

- Нямаше нужда да се превръщат в твои проблеми. - сви рамене Юки. - Относно Валдора, не се тревожи, ще отида на това място, мен няма да могат да ме разиграват току-така.

- Благодаря ти. - усмихна се другата лисица. - Ще вървя, може някой да дойде да ми зададе въпроси.
Нана допи чая си, сетне пожела лека вечер на Юки, след което се запъти към студиото си.

Юки въздъхна и взе празните чаши от чай, за да ги измие.

Юки се върна с хамстера в дома си, с което бързо си спечели учуден поглед от страна на Ято.
- Каква е тази простотия сега? - подигравателно попита демонът. - Надявам се не планираш да започнеш да пиеш душите на подобни същества...
- Планирам да изпия твоята, ако не си затвориш устата. Записах се на поредното малоумно събитие, организирано от глупавата кралица на тази територия. - изсумтя лисицата.
- Наистина не разбирам защо си го причиняваш. Тези човеци са повече от безполезни. - невъзмутимо продължи Ято.
- Златото им обаче, съвсем не е. Така че не желая да слушам повече коментари относно това. - отсече Юки, сетне извади чепка грозде и остави няколко зърна в клетката на хамстера. Дано проклетото нещо оживееше, макар че беше скептична за уменията на търговеца на роби да го запази живо. Надяваше се усилията ѝ да не бъдат напразно.

Юки получава 10 000 злато.

Ято въздъхна.
- Това животно е отвратително дразнещо. - демонът разтри слепоочието си с пръст. - Постоянно дере с нокти по клетката си.
- Какво съвпадение, аз изпитвам тъкмо същото с теб наоколо. - невъзмутимо отвърна Юки, продължавайки да подхвърля зърна грозде в клетката. - Така или иначе утре си тръгва. Де да можех да кажа същото за твоята дразнеща особа...
Ято изсумтя, но не посмя да противоречи. Той също се надяваше Зарган да му позволи да се прибере скоро.

Един от слугите на милейди Далия беше получил отвратителната задача да дойде в кралство Еритос и да предаде билет за участие в лотарията на Театъра, защото явно глупачката не се беше сетила да изчака появяването на милейди. Той откри мястото, на което се предполагаше че живее тази и остави билета с бележка:
"Заповядайте да пробвате късмета си в Театъра на Шиера. Имате един месец, за да се възползвате от щедростта на милейди Далия."
Служителят се запъти обратно към пристанището. Дори не разбираше защо позволяват на тези долни варвари да участват в лотариите на острова.

Юки тъкмо беше решила да изкара гнева си от ненужно похарчените ресурси върху Ято, когато чу шум пред вратата на дома си. Лисицата излезе и откри билета и бележката. Извъртя очи, сетне се върна вътре, за да вземе отново кристала си за телепортация, проклинайки Неро в ума си, тъй като заради него не можеше да използва повечето си умения.

Афсол дойде до дома на Юки и почука на вратата. 

Юки дочу, че пред вратата ѝ има някой и отиде да отвори. С почуда изгледа мъжа пред себе си.
- Интересно. От всички, които биха могли да ме посетят, трябва да призная, че не очаквах ти да го сториш. С какво привлякох вниманието ти?

Афсол сви рамене.
- И аз не изгарям от желание да идвам при теб, но за събитието се налага. Падна се да ти дам тези кристали. - отвърна принцът и връчи кесията с кристали на лисицата. 

Лисицата се усмихна широко, чувайки причината за посещението.
- Надявах се да ми кажеш, че си помислил над предложението ми от преди време да завземеш кралството си обратно и да ми позволиш да ти помогна в управлението, но предполагам че и за такъв повод не би било редно да се сърдя. - с насмешка отвърна лисицата, опипвайки кристалите в кесията със задоволство.

Афсол въздъхна.
- Кралството си е на Силиа. Като я знам, едва ли би потърсила помощта ти. - отвърна той. - Работата ми тук е приключила, предполагам. Довиждане!
Афсол се обърна и тръгна към дома си. 

Юки присви очи. Не разбираше какъв му е проблема на този, но не смяташе онова място за чак толкова значимо за момента, поради което не виждаше смисъл да използва уменията си върху него. Поне се беше сдобила с още кристали.

Юки получава 100 кристала.

Ято не желаеше да прави това, но нямаше друг избор. Той се яви пред отвратителната си господарка.
- Господарят Неро иска да те види във Валдора. - с монотонен и незаинтересован глас обяви демонът.

Юки присви очи, сетне призова една от опашките си и зашлеви съществото силно през лицето с нея.
- Не си спомням да съм ти позволявала да ме адресираш днес. - с леден тон отвърна лисицата. - Аз също искам много работи. Но уви.

Демонът успя да запази самообладание и не издаде и звук.
- Господарят изпрати съобщение, че иска да ти върне нещо. Не каза какво. - отвърна Ято.

Юки изсумтя тихо. Не се сещаше какво има предвид Неро и подозираше, че това е поредният трик.
- Ако това е капан, ще ми платите скъпо и двамата. - все така студено изрече лисицата, след което използва кристала си за телепортация, за да отиде в отвратителната Валдора.

Ято присви очи. Той самият се надяваше господаря най-сетне да е решил да убие проклетата лисица и да го освободи от този ад.