Партито на Катрин

- Разбира се, аз съвсем явно се моля за нея. - с насмешка отвърна мъжът. - Уви, работата ми предполага да продължа да се грижа Смъртта все така да не го прибира.

"Да, но не изглежда да проявява интерес към други мъже, освен Крисчън. Колко пъти ѝ предлагах да я запозная с наистина чаровни и опитни мъже, но уви, не иска.", отвърна Лилит.

- Каква ирония само. - засмя се Силиа.

Афсол дочу разговора на Силиа и Крисчън и въздъхна тежко. Не, не, имаше нужда от спокойствие, не можеше да им позволи да се чукат под покрива му.
- Вие в замъка ми ли смятате да се оправяте?

- Разбира се, че няма да иска. Тя винаги отказва помощта, когато ѝ бъде предложена. - изсумтя Далия.

Крисчън понечи да отвърне на Силиа, но думите на брат ѝ го сепнаха.
- Моля? - изненадано възкликна мъжът.

Силиа невярващо изгледа брат си.
- В стаята ми ще сме. Проблем ли има?

- Да? Живущите в замъка ми имат нужда от спокойствие, каквото вие няма да им осигурите. - отвърна Афсол. - Шумни сте, Силио.

- Прощавай, не знаех, че е проблем. - отвърна Крисчън.

Силиа стисна ръце в юмруци. Нямаше да остави този шанс да ѝ се изплъзне.
- Ти наред ли си? Да ни подслушваш случайно? Твоята стая е в края на коридора, поне десет стаи далеч от моята. Как така чуваш и шумим? - изрече ядно принцесата. - Ако някой ще се оплаква, то това ще е Сандреа, не ти.

Елвира се плесна по челото и се доближи до Афсол.
- Не го слушай, Силиа, изплискал е съвсем легена. - изсумтя жената и се обърна към принца. - Остави ги на мира, нищо не ти правят. Пък и не са виновни те, че страдаш за несъществуващи неща.

- Няма да стане в моя замък. - изрече Афсол.

Силиа ядно изсумтя.
- Добре, дядо, ще идем в моя. Не е като да нямам терен. - изрече принцесата. - Трябва да говоря с Матилда да вземе да те приеме в лудницата, май вече имаш нужда.

Крисчън сви рамене. Така или иначе в Еритос имаше и други места, където можеха да идат, ако пожелаят. Досега братът на Силиа не беше изразявал недоволство, нямаше представа че има проблем с подобно нещо. Дори Арус никога не се беше оплаквал от приятелките му, макар и стаите им да бяха доста близо една до друга. В Еритос наистина обръщаха внимание на странни неща.

Принцът се усмихна.
- Така е по-приемливо.

Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките. Кат минаваши покрай простата курва и са изпърдя на очите да си знай.

Силиа присви очи.
- По-приемливо ще бъде да си пиеш хапчетата и да оставиш хората да бъдат щастливи. - изрече тя. - Наистина спри да взимаш тази история с онзи Борто толкова сериозно. Не беше истина, разбери го.

Елвира можеше само благородно да завижда на Силиа. Някой щеше да я оправи, а нея явно това скоро нямаше да я огрее.

- Лесно ти е да го кажеш, защото не ти се случи. - въздъхна принцът.

Силиа стисна ръце в юмруци.
- А на мен ми се случиха много по-ужасни неща от глупостите на Борто в реалния ми живот, идиот такъв. - извика принцесата. - Не съм се вглъбила толкова в онзи проблем, нито съм сметнала секса за твърде гнусен, че да забранявам и на онези, които живеят с мен да го правят. Започваш да приличаш на лейди Онасис, бабата която беше готова да набие всяка бременна жена, защото е правила секс.