Приемът на Лейди Кнов

Лейди Кнов беше наредила на прислугата си да декорира дома ѝ за приема и вече очакваше своите гости. Възрастната жена не беше в особено добро настроение още от сега, тъй като беше помолила осиновената си дъщеря да се заеме с приготовленията, но вместо да го стори - момичето удобно беше изчезнало за няколко дни.

Когато Беатрис и Крисчън пристигнаха, в дома на лейди Кнов вече се бяха събрали доста хора, сред които разбира се беше и Пейтън. Беатрис извъртя очи и се постара тя и чернокосият мъж да застанат достатъчно далеч от досадния лорд Клемингс.
- Ела насам. Ако ни започне още от този момент, ще развали всичко. - тихо прошепна жената.

- Не е ли това целта? - отвърна Крисчън.

- В последствие, разбира се, но нека не правим циркове още от самото начало на вечерта.

Лейди Кнов забеляза Беатрис и бавно закрачи към нея, тракайки по павирания под на градината си с бастуна, подарък ѝ от главнокомандващият на армията в южното кралство.
- Чадо, толкова си пораснала. Не мисля, че съм те виждала наскоро, вашите за съжаление бяха прекалено заети, за да присъстват, но се радвам че поне ти реши да уважиш тази стара жена. - усмихна се лейди Кнов.

"И добре, че не са тук. Щяха само да провалят всичките ми планове." Помисли си Беатрис, сетне на свой ред се усмихна.
- Разбира се, изключително много се радвам да Ви видя, лейди Кнов. Може би следващият път родителите ми ще успеят също да присъстват.

- Надявам се, че и тях отдавна не съм ги виждала. А това момче? Съпругът ти ли е? - полюбопитства възрастната жена.

Беатрис махна с ръка. Знаеше, че Пейтън познава Крисчън от партито, на което бяха присъствали заедно, не можеше да използва фалшиви истории относно произхода му, от друга страна нямаше как да каже, че е слуга на търговец на роби.
- Лейди Кнов, моля Ви, аз съм прекалено млада. Това е Крисчън, той е финансовият съветник на баща ми. - отвърна с усмивка жената.

Крисчън повдигна вежда, но се постара да не изразява явно почудата си от току-що придобитата си нова професия. Той целуна ръка на лейди Кнов, сетне се усмихна.
- Приятно ми е да се запознаем, лейди Кнов. Чувал съм доста за Вас и подвизите Ви.

Възрастната жена се зарадва да чуе, че мъжът с Беатрис не е неин съпруг. Макар и самата тя да беше вече на достолепна възраст, си падаше предимно по млади мъже.
- Удоволствието е мое, господине. Честно да си призная, аз също бих се радвала да получа някой друг финансов съвет от вас. - намигна тя.

Беатрис едва сдържаше смеха си, но не смееше да покаже реакцията си пред лейди Кнов. Тя извърна глава настрани и се престори, че кашля.

Крисчън въздъхна тихо.
- Разбира се, с удоволствие бих Ви помогнал с това. - бързо отвърна той, сетне хвърли изпепеляващ поглед към Беатрис. Определено трябваше Арус да е на негово място в момента, така или иначе той беше този с опит с подобни... дами.

Пейтън се намираше далеч, но дочу гласа на нещастницата Беатрис и закрачи с бързи стъпки, блъскайки някои от гостите по пътя си.
- Как смееш да идваш тук, курво долна?! - изкрещя мъжът, сочейки с пръст към младата жена.

Беатрис извъртя очи, чувайки дразнещия глас на Пейтън. Трябваше да се преструва на изключително скандализирана.
- Лорд Клемингс, моля ви, оставете ме намира. Вече ви казах, че не желая да имам нищо общо с вас! - отвърна тя, стараейки се да го представи в лоша светлина.

Лейди Кнов присви очи. Доста странна история. Лорд Клемингс беше уважаван член на благородническото съсловие в Кросфайър Муунлайт, съответно всички му имаха доверие. От друга страна, семейството на Беатрис също беше високопоставено и заможно. Възрастната жена реши да слуша внимателно, за да разбере каква е истината.

Пейтън се изсмя с глас.
- Така ли, долна курво? А като ми лапаше хуя, тогава пак ли не искаше да имаме нищо общо? Даже честно казано, радвам се че дойде. Тъкмо и тези хора ще те разберат какъв долен боклук си, макар че сигурно господата тук вече те знаят. - злобно крещеше мъжът.

- Лорд Клемингс, моля ви не използвайте такъв нелеп и вулгарен език. Не знам за какво говорите, но ви уверявам, че не желая да ме доближавате. Прегледайте се при лечител. - реши да се прави на ударена Беатрис.

- Какво има да си преглеждам? А и ще мога ли да намеря лечител, който не те е дънил отзад, че да го посетя? Не искам да ме пипат баджанаци все пак. - подигра се Пейтън. - Мръсна курва!

Крисчън реши да се намеси.
- Лорд Клемингс, дамата вече ви каза, че не желае да общувате. Моля ви, отдръпнете се. - студено изрече той.

- Ти пък кой беше? - сви рамене Пейтън. - Поредният нов любовник на курвата Беатрис? Спокойно и на теб ще бие шута, все пак такива като нас нямат шанс с нея, тя сигурно иска варварите от севера, може дори и конете им да я минат. Все пак не е доволна от хуй с нормален размер, както установихме!

Беатрис се плесна по челото, но не каза нищо. Пейтън беше паднал изцяло в капана ѝ. Преструвката ѝ, че между тях нищо не се бе случвало беше успяла набързо да го изкара извън нерви.

- Лорд Клемингс...? - въпросително отвърна Крисчън. - Съжалявам, но се опасявам, че изгубих нишката на този разговор.

- Ами и моя хуй така се губеше в пещера като вагината на тази мръсна курва. Ползвай си я със здраве, докато и на теб не ти бие шута. Да не е доволна от четири сантиметра, които са си съвсем обичаен размер, мръсна ненаситна неблагодарница!

Лейди Кнов повдигна вежди. Гостите около нея също бяха започнали да си шушукат и да се смеят тихо. Лорд Клемингс изглежда изобщо не беше с всичкия си. И четири сантиметра? Наистина ли му беше само толкова малък?

- Лорд Клемингс, разбирам, че очевидно си имате някакъв проблем, но не смятам че е редно, нито пристойно да изкарвате гнева си върху една невинна дама. - студено отвърна Крисчън.