Приемът на Лейди Кнов

Беатрис се плесна по челото, но не каза нищо. Пейтън беше паднал изцяло в капана ѝ. Преструвката ѝ, че между тях нищо не се бе случвало беше успяла набързо да го изкара извън нерви.

- Лорд Клемингс...? - въпросително отвърна Крисчън. - Съжалявам, но се опасявам, че изгубих нишката на този разговор.

- Ами и моя хуй така се губеше в пещера като вагината на тази мръсна курва. Ползвай си я със здраве, докато и на теб не ти бие шута. Да не е доволна от четири сантиметра, които са си съвсем обичаен размер, мръсна ненаситна неблагодарница!

Лейди Кнов повдигна вежди. Гостите около нея също бяха започнали да си шушукат и да се смеят тихо. Лорд Клемингс изглежда изобщо не беше с всичкия си. И четири сантиметра? Наистина ли му беше само толкова малък?

- Лорд Клемингс, разбирам, че очевидно си имате някакъв проблем, но не смятам че е редно, нито пристойно да изкарвате гнева си върху една невинна дама. - студено отвърна Крисчън.

- Невинна дама? - повтори невярващо Пейтън. - Мръсна, долна курва по-скоро. Само че не си познала, Беатрис! Сега ще си получиш заслуженото, всички ще видят от какво се отказа, заради пустата ти глупост и ненаситност!
Казвайки това, младият мъж свали панталоните си и извади члена си на показ.

Гневът на лейди Кнов, изпарил се от вида на Крисчън, се върна с пълни сили. Не стига че лорд Клемингс си беше позволил да се държи отвратително насред всичките ѝ гости, които несъмнено щяха да раздухат клюките за случилото се из цялото кралство, ами и поне да имаше за какво! Пенисът на младият мъж наистина беше за ожалване. Възрастната жена щракна с пръсти и повика двама от слугите си.
- Хванете това хлапе и го дръжте да не мърда. - нареди тя.

- Пуснете ме! Нямате право да се държите така с мен! Ще кажа всичко на чичо! Ще видите тогава! Беатрис, ела да ми го налапаш, мършо! - крещеше Пейтън, докато двамата мъже го заставяха да не мърда на земята.

- Бъди спокоен, аз лично ще уведомя истинският лорд Клемингс за поведението на племенника му. - студено отвърна лейди Кнов. - Преди това обаче хубаво ще те нашаря, по мое време такива като теб направо ги пускахме на зверовете в армията!
След като му се накара, лейди Кнов започна да удря Пейтън с бастуна си където свари. Точно както беше обещала, възрастната жена почти не беше оставила здраво място по Пейтън.

Беатрис се доближи до Крисчън.
- Да си вървим. Всичко мина прекрасно, сега вече никой няма да повярва на глупостите на Пейтън, каквото и да каже по мой адрес. Казах ти, че ще е лесно. - прошепна тя.

Мъжът кимна и последва Беатрис. Двамата използваха като претекст "шока" на Беатрис от ситуацията, за да си тръгнат, сетне се запътиха към имението на Арус.