Мълвата на деня

 

Партито на Серена

#1586
Юки въздъхна.
- Свободен си да вземеш тъпачката, когато решиш, но щом не желаеш да си прибереш подчинения, се надявам да не се сърдиш, когато го получиш на части неминуемо някой ден. - раздразнено отвърна лисицата.
#1587
Лилит се подсмихна.
"Значи си изпълнил предишните си мечти? Това с мен и Беатрис е сравнително ново и утре ще видим какво ще каже госпожицата по въпроса.", изрече Лилит. "Обаче, това ще означава ли, че ако получи злато за тази нощ, ще си тръгне?"
#1588
Каво игра як и мил казачок с кончо и Курвито и пяха свадбени песни за курвата като чуй да доязди да кляка да ги обслужи яко.
#1589
- Уви, никой не е в състояние да изпълни всичките си мечти, красавице, дори и аз. - засмя се Арус. - Относно Беатрис, предполагам, надявам се все пак осъзнаваш коя всъщност е тя. Не бих могъл да я задържа в дома си прекалено дълго, за жалост.
#1590
Зарган сви рамене.
- Просто един подчинен, не се трогвам толкова от гибелта на лесно заменими слуги. От друга страна тези човеци тук... Ако заговорничиш против Долината на Кошмарите отново, могат да ги сполетят доста неприятни неща. - заплашително изрече чудовището.
#1592
Лилит кимна, сетне въздъхна.
"По малкото, което разбрах са я наказали задето е измамила роднина на Пейтън? Но този глупак си го заслужава с този миниатюрен пенис.", изсмя се жената. "За него подходяща жена би била Силиа."
#1593
- Губиш си времето ако също мислиш, че животите им ме интересуват особено. Но така или иначе, не заговорнича срещу никого, наистина не съм сигурна защо не ми вярвате, когато ви казвам, че желая да остана неутрална в този конфликт. Аз бях нападната първа в крепостта Минамото, затова отвърнах. Премахнете отровата от тялото ми и никога повече няма да чуете за мен. - невъзмутимо отвърна тя.
#1594
Силиа въздъхна.
- Разбирам те. - отвърна тя. - Надявам се вече нищо лошо да не се случи с Афсол, дори и нереално.
#1595
Арус се изсмя с глас.
- По принцип съм абсолютно съгласен с теб, но защо би пожелала нещо подобно на горката Силиа?
#1596
Лилит махна с ръка.
"Защото Дърво като нея няма да направи особена разлика. Той няма да усети какво върши, тя също."
#1597
Зарган поклати отрицателно глава.
- Съжалявам, това няма да стане. Дори и да е възможно, аз не съм този, който може да вземе подобно решение. - отвърна демонът, сетне използва едно от уменията си и се разпръсна на хиляди светулки, телепортирайки се в замъка на Юки, за да вземе Алиса и да се прибере в Долината на Кошмарите.
#1598
Арус продължи да се смее.
- Стига де, едва ли е толкова зле. Аз имам доверие на Крис, той не спи с подобни жени.
#1599
"Не спи с подобни жени, но ето, че спи с Дървото.", извъртя очи Лилит. "Трябва да си намери по-добра жена, но не желае да ме чуе."
#1600
Юки извъртя очи, сетне си наля още амброзия. Макар и да не се беше отървала от Ято, поне беше успяла да разкара тъпачката Алиса, както и противния Зарган.
#1601
- Нямам представа за какво говориш, честно казано. - отвърна Арус. - Аз също не бих върнал Силиа, смятам че дори и думите ти да са истина, няма непоправими неща в това отношение.
#1602
Лилит въздъхна.
"Щях да ти кажа да я пробваш, но тя не би се съгласила.", отвърна жената.
#1603
Арус въздъхна.
- Знам, за съжаление. Опитвал съм многократно, не мисли, че не съм.
#1604
"Ясно ми е.", засмя се Лилит. "Обаче не виждам защо влагаш толкова енергия. Тя не става."
#1605
- Все пак бих желал лично да се уверя в това, но уви. - сви рамене Арус.
#1606
Каво кончо и Курвито си събуха гащите и си въртяха яко и адски чепарете на курвата на сурата да си знай да ги лигави бърже.
#1607
Лилит въздъхна.
"Нямам представа как да ти помогна в тая ситуация.", отвърна тя.
#1608
Евдемия отиде да си налее бренди, без да обръща внимание на тъпите свине.
#1609
Дейвид отиде да си налее чаша вино. Не можеше да повярва, че тъпите животни не се бяха изпокарали както на предишните партита.
#1610
- Уви, никой не би могъл да ми помогне. - въздъхна мъжът. - Какво да се прави, ще се наложи да го преживея.
#1611
Сандреа дойде на партито и поздрави присъстващите, сетне се доближи до Афсол.
- Не особено добри новини. - тихо прошепна той.
Влез, за да отговориш.