Партито на Серена

- Говорейки за извратеняци, кога точно смяташ да си прибереш глупавия слуга? Като роб е напълно безполезен, ако се ориентирате към прибиране възможно най-скоро, съм склонна да ви дам и Алиса. Така или иначе тя също е безполезна за мен. - отвърна Юки.

- Дано не. - въздъхна Силиа. - Дано не му се падат и подобни персонажи, ако в бъдещето имаме още подобни събития.

Зарган поклати глава.
- Момичето би ни послужило в Долината на Кошмарите, но се опасявам, че за момента Ято трябва да остане в това измерение. Отново нямаш късмет. - подигравателно отвърна демонът.

- Какво за тях? - подсмихна се Арус. - Те зависят от теб и Беатрис.

Елвира се намуси.
- Дано не, нямам намерение да бъда дълго време на сухо отново. - отвърна тя.

Юки въздъхна.
- Свободен си да вземеш тъпачката, когато решиш, но щом не желаеш да си прибереш подчинения, се надявам да не се сърдиш, когато го получиш на части неминуемо някой ден. - раздразнено отвърна лисицата.

Лилит се подсмихна.
"Значи си изпълнил предишните си мечти? Това с мен и Беатрис е сравнително ново и утре ще видим какво ще каже госпожицата по въпроса.", изрече Лилит. "Обаче, това ще означава ли, че ако получи злато за тази нощ, ще си тръгне?"

Каво игра як и мил казачок с кончо и Курвито и пяха свадбени песни за курвата като чуй да доязди да кляка да ги обслужи яко.

- Уви, никой не е в състояние да изпълни всичките си мечти, красавице, дори и аз. - засмя се Арус. - Относно Беатрис, предполагам, надявам се все пак осъзнаваш коя всъщност е тя. Не бих могъл да я задържа в дома си прекалено дълго, за жалост.

Зарган сви рамене.
- Просто един подчинен, не се трогвам толкова от гибелта на лесно заменими слуги. От друга страна тези човеци тук... Ако заговорничиш против Долината на Кошмарите отново, могат да ги сполетят доста неприятни неща. - заплашително изрече чудовището.

Лилит кимна, сетне въздъхна.
"По малкото, което разбрах са я наказали задето е измамила роднина на Пейтън? Но този глупак си го заслужава с този миниатюрен пенис.", изсмя се жената. "За него подходяща жена би била Силиа."

- Губиш си времето ако също мислиш, че животите им ме интересуват особено. Но така или иначе, не заговорнича срещу никого, наистина не съм сигурна защо не ми вярвате, когато ви казвам, че желая да остана неутрална в този конфликт. Аз бях нападната първа в крепостта Минамото, затова отвърнах. Премахнете отровата от тялото ми и никога повече няма да чуете за мен. - невъзмутимо отвърна тя.

Силиа въздъхна.
- Разбирам те. - отвърна тя. - Надявам се вече нищо лошо да не се случи с Афсол, дори и нереално.

Арус се изсмя с глас.
- По принцип съм абсолютно съгласен с теб, но защо би пожелала нещо подобно на горката Силиа?

Лилит махна с ръка.
"Защото Дърво като нея няма да направи особена разлика. Той няма да усети какво върши, тя също."

Зарган поклати отрицателно глава.
- Съжалявам, това няма да стане. Дори и да е възможно, аз не съм този, който може да вземе подобно решение. - отвърна демонът, сетне използва едно от уменията си и се разпръсна на хиляди светулки, телепортирайки се в замъка на Юки, за да вземе Алиса и да се прибере в Долината на Кошмарите.

Арус продължи да се смее.
- Стига де, едва ли е толкова зле. Аз имам доверие на Крис, той не спи с подобни жени.

"Не спи с подобни жени, но ето, че спи с Дървото.", извъртя очи Лилит. "Трябва да си намери по-добра жена, но не желае да ме чуе."

Юки извъртя очи, сетне си наля още амброзия. Макар и да не се беше отървала от Ято, поне беше успяла да разкара тъпачката Алиса, както и противния Зарган.

- Нямам представа за какво говориш, честно казано. - отвърна Арус. - Аз също не бих върнал Силиа, смятам че дори и думите ти да са истина, няма непоправими неща в това отношение.