Бирарията на Гретхен

Гретхен набързо построи дървена конструкция, след което нае няколко строителя от Еритос, за да издигнат подвижна барака, която да използва за работата си. Жената често пътуваше и затова предпочиташе да използва временни постройки от този тип.

Серена реши да посети таверната, за да разбере повече за въпросната бирария от събитието. Тя забеляза малката постройка до голямата сграда и се насочи натам. Вътре нямаше много място, а и нямаше нито един друг клиент. Момичето сви рамене и седна на един от столовете, чакайки някой да се появи.

Барманката чу шум зад себе си и отмести парчето плат, с което си беше направила завеса, която да води към складовото помещение. Усмихна се, когато видя, че най-сетне има клиент.
- Здрасти! - жизнерадостно поздрави Гретхен. - Какво ще пиеш?

Серена отново сви рамене.
- Бира предполагам. Нали това е бирария. - невъзмутимо отвърна тя.

Гретхен се изсмя гръмко, поставяйки огромна халба пред лицето на клиентката си. Тъй като засили чашата, барът извибрира от силата на ръката ѝ.
- Бира, ама каква бира? Тъмна, светла? Ейл? Има много видове бира.

Серена изобщо не разпознаваше видовете бира, а и изобщо не ѝ беше любимото питие. Единствената причина, поради която дойде тук бе събитието и фактът, че щеше да е безплатно.
- Нещо като за начинаиещи. - тихо се изсмя тя.

Барманката сбърчи вежди.
- Като за начинаещи има в таверната, тук предлагам само премиум качество! - гордо изрече Гретхен.

- Ами тогава ми налейте една премиум бира, моля. - саркастична се изсмя Серена и посочи празната халба пред себе си.

Барманката бавно вдиша, сетне издиша. Това беше клиент, не можеше да я набие, както ѝ се искаше. Тя взе халбата, наля едно от светлите си питиета и отново я върна на тезгяха, с още по-силен удар.
- Заповядай. - троснато изрече тя.

Серена повдигна вежди, но все пак взе халбата и отпи от нея. Бира като бира, не виждаше нищо особено, нито различно. Тя въздъхна и остави питието си на бара.
- Не се учудвам, че нямате други клиенти. Бирата ви е добре, но отношението...

Гретхен скръсти ръце.
- И какво ми е на отношението? Държа се с всички както заслужават! Не съм виновна аз, че винаги попадам на некултурна клиентела, която не оценява изкуството!

- Продаването на бира е изкуство? - изсмя се Серена, почти задавяйки се с глътката си бира.

Гретхен отново вдиша и издиша бавно.
- Изкуство, което прекалено малко хора оценяват в днешно време. На всички им дай вино, за какви се мислят? Южняци? Тук на север трябва да почитаме корените си, виното не е наша напитка!

Серена се засмя отново.
- Вие сте от Еритос? В такъв случай наистина ли не знаете коя съм аз? - подсмихна се момичето.

Барманката поклати глава.
- Родом съм от Халиа, но така или иначе не, не те знам коя си, освен че си доста необразована и некултурна.

- Не мога особено да оспоря твърдението ви за образованието, но смятам, че съм си доста културна. - изсумтя Серена, след което продължи да се смее. - Поне на мен не ми се налага да предлагам услугите си безплатно, че дори и да плащам за реклама, за да може някой да посети бизнеса ми. - подигра се тя.

- И все още не си си тръгнала. - победоносно отвърна Гретхен. - Значи явно бирата ми наистина си струва.

Серена се подсмихна.
- Бирата не е нищо особено, но аз и не обичам бира. - невъзмутимо отсече тя. - Короната ми предложи злато, за да ви посетя. Освен заради хубавото ви деколте, не бих останала само заради алкохола.

- Няма значение. - Гретхен скръсти ръце отново. - Все пак нещо те кара да седиш, значи победата е моя.

- Щом го смятате за битка... - продължи да се смее Серена. - Наистина сте тукашна.