Партито на Лилит

- Всички тези неща звучат прекрасно. Аз май съм объркал професията. - подигравателно отвърна Крисчън. - На мен никой не ми предлага палат, който се вижда от тук. - с престорена тъга в гласа продължи мъжът.

Юки дочу наемния убиец, но не можеше да се занимава сега с него. Тя се обърна към глупавия император.
- Наистина ли? Ще построите това за мен?

- Ще построя! - отвърна Шен Юан. - Още сега ще издам декрет за направата му. Когато стане готов, ще изпратя свита да те приеме в Калабрия!
След като каза това, той даде знак на свитата си, че се прибират. Слугите си шушукаха помежду си, тази работа им се струваше доста странна. Жената действително беше красива, но императорът им вече имаше няколко съпруги, всичките също ослепителни красавици.

След като се увери, че императорът е достатъчно далеч, Юки се изсмя с глас.
- Толкова усилия положих да открия тази империя, а тя наистина взе, че дойде при мен.

Силиа се засмя.
- В Ефос бих могла да ти построя такъв палат. Тук няма да ми стигнат средствата.

- Но този в Ефос няма да се вижда от тук. - с престорена тъга в гласа отвърна Крисчън. - Затова ще се наложи да се прибера в имението на Арус, което също не се вижда от тук. Какво да се прави, роден съм без късмет.
Крисчън пожела лека вечер на Силиа, все още смеейки се, сетне се запъти към пристанището. Беше взел кораба на Арус, за да дойде, трябваше да отиде при клиента и да му предостави главата на благородника, която беше оставил в каютата си.

Юки реши да се прибира. Трябваше да измисли какво да прави с нещастника Ято и къде да го разкара, не можеше да го вземе със себе си в Калабрия, този пълен идиот щеше да провали всичките ѝ планове, ако започнеше да избива човеците там.

Блейд реши, че е време с Конър да си вървят.

Халон пожела лека вечер на всички и тръгна да се прибира.

- То изобщо не трябваше да идваш в животите ни и да смееш да искаш подобно нещо от някого. - изсумтя Елвира.

Добре че Аша разполагаше с изключителен талант - просто така да заплаче. Момичето даде воля на сълзите си.
- Госпожице, моля ви, не говорете така. - хлипайки изрече Аша. - Мислите ли, че на мен ми е приятно? Аз трябва да родя дете, което да не видя повече. Баща ми пожела това. Съжалявам, че така трябваше да стане, но нищо не мога да променя, абсолютно нищо. - поклати глава жената.

- Изобщо не ти пукаше, когато говореше на Афсол преди сватбата. За теб това дете е просто средство за получаване на злато и други облаги. - изрече Елвира. - Спести си сълзите, нещастнице, определено не ме трогват.

Афсол реши да се намеси.
- Дами, моля ви, нямам нужда от това сега. - изрече Афсол. - Елвира, знаеш, че нещата, които казваш не са истина. И аз не желая този брак, но трябваше да се случи.

Елвира извъртя очи.
- Разбира се, че нямаш нужда от това. Имаш нужда отново да се заровиш между краката на тази. - изрече жената. - Хайде, отивайте, стана доста късно, а трябва дете да си правите.
Маркизата реши да си върви, че още повече се ядосваше. Надяваше се тая Аша да се спъне някъде и да си счупи врата.

Афсол въздъхна тежко и предложи на Силиа и Аша да се прибират. Можеше само да се надява гневът на Елвира да стихне някой ден.

Силиа последва Афсол и Аша.

Лилит реши да си върви. Всички бяха странни.