Партито на Катрин

- Не съм говорила за връзка. Казах, че исках просто да ми казваш, когато си бил с друга, докато имаше отношения с мен. - въздъхна Силиа. - Но все едно.

- По последни спомени, не съм бил с друга, докато съм бил с теб, остава освен да не съм забелязал присъствието ѝ. - тихо се засмя Крисчън. Чувстваше се ужасно, дори не разбираше защо води подобен разговор, нито откъде бе тръгнал той. Вероятно Лилит, обикновено с такива простотии се занимаваше тя.

- Крис, дори не разбирам защо продължаваш да отговаряш на тази жена, държанието ѝ е ужасно! Как може да обсъжда подобни неща на публично място?! - намеси се и Нана.

Силиа присви очи.
- Значи не си бил с тази жена? - посочи тя лисицата.

Крисчън продължаваше да се изненадва от странните въпроси и поведение на Силиа. Не беше спал с Нана, колкото и ужасно да се чувстваше, знаеше, че нищо подобно не се бе случвало.
- Не съм. - отсече той. - Щях да си спомням, ако бях спал с толкова прекрасно създание. - той погали ръката на лисицата до себе си.

Силиа въздъхна.
- Тогава за каква благодарност намекваше ти предният път? - принцесата се обърна към Нана.

- Госпожо, нищо не съм намеквала! - престори се на обидена Нана. - Вашата приятелка с червената коса ми говореше неприлични неща, просто казах, че бих направила всичко по силите си, за да се отблагодаря за помощта! Дори не разбирам защо това Ви интересува и защо сте толкова истерична.

- Истерична? - повдигна вежда Силиа.

- Ами госпожо, вече доста време разпитвате горкия Крис за някакви нелогични неща. Какво Ви интересува? Вие клюкарка ли сте?

Юки реши да се прибира, Нана явно беше решила да не бърза с резултатите. Лисицата не се интересуваше какво точно смята да стори приятелката ѝ, стига наемният убиец и тъпата му жена да бъдат наказани. Тя не пожела нищо на никого.

Силиа изсумтя. Малко ѝ оставаше да зашлеви тази проклетница. Принцесата реши, че няма смисъл да се занимава с тези тъпотии повече и без това нищо съществено нямаше да разбере, както всеки път. Тя си тръгна, имаше си достатъчно работа в парфюмерията.

- Много странна жена... - тихо отвърна Нана.

Елвира също реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на Катрин, сетне си тръгна.

- Нека се прибираме. Дори не съм сигурен защо сме тук. - изрече Крисчън и подкани лисицата да го последва към пристанището.

Лилит въздъхна. Явно нищо не се беше случило между Нана и Крисчън. Жената сви рамене и се телепортира обратно в имението на Арус.

Катрин реши да се прибира, това парти беше пълен ужас.

Нана кимна. Наемният убиец изглеждаше по-жизнен, явно енергията му започваше да се връща. "Не за дълго, тъпако." Мислеше си лисицата, докато вървяха към пристанището.