Имението на Нана

- Съгласи се с мен, че в бардака е една работа, в собствения ти дом също, но в таверната... - през смях отвърна Арус.

Силиа поклати глава.
- Не знам. Не бих желала нещо подобно в дома си. В чужд, може би, не че бих присъствала. - отвърна принцесата. - Защо изобщо говорим за това? Тази жена не съществува. Освен ужасните спомени, друго не получихме. 

- Просто защото съществува или не, е все пак нещо което реално се е случило във вашето прекрасно кралство Еритос. - сви рамене Арус.

- Значи така, а? Могат да правят това, но облеклото ми беше прекалено разголено. - нацупи се лисицата.

- Имам силни подозрения, че милейди Марибел не е била сред присъстващите на това мероприятие. - засмя се Крисчън.

- Със сигурност не е била. И да е била, не е повдигала тази тема, което е интересно. - въздъхна Силиа. - Не гледах тази простотия, пък и не желая да си спомням. 

Алиса не знаеше какво да мисли, всичко което чуваше за кралство Еритос бе от потресаващо, по-потресаващо.
- Наистина трябва да си наема слуги за там. При това още утре. - жената допи виното си, след което стана. - Аз ще вървя, надявам се скоро да се видим отново. - тя пожела лека вечер, след което си тръгна. Къщата ѝ не беше далеч от това място, а и слугите ѝ я чакаха в близост.

Нана изпрати онази Алиса, сетне присви очи.
- Значи все пак комуникираш с дъртофелницата, след като си споделяте разни неща. Това никак не ме учудва, честно казано. - въздъхна тя.

- Комуникирам с нея? Как реши това, по дяволите? - вирна вежда Силиа. 

- Ами ти сама го каза - не е повдигала тази тема. Очевидно повдига други теми в твое присъствие. - извъртя очи Нана. 

- При невъзможността на милейди Марибел да повдига каквото и да било друго, предполагам че това би било логично. - присмя ѝ се Арус.

Силиа се засмя.
- Блажен ще е денят, в който всички спрат да разбират думите ми напълно погрешно. - въздъхна тя. - Виждала съм я сигурно два-три пъти. Мисля, че беше дошла на едно парти, на което говорихме малко. Ако беше присъствала на подобно нещо, навярно нямаше да пропусне да го спомене, предвид разказите ти за нея. Пък и в спомените на Селестия я нямаше, поне онези които имам. 

- На никого не бих пожелала да има в спомените си тази дъртофелница. - въздъхна лисицата. 

- Тя е просто възрастна жена. Не разбирам за какво ѝ обръщаш толкова внимание. - изрече Силиа и отпи от виното си. 

- Това казвате всички, но на вас не ви се налагаше наистина да комуникирате с нея. Нещастницата дори си позволи да ми изпрати гвардията на проверка. - ядно изсумтя Нана.

Силиа се изсмя.
- Учудвам се, че са приели подобна задача. - отвърна тя. - Като толкова те притеснява, вдигни си ограда. 

- Къщата имаше ограда от самото начало, нещастната дъртофелница надничаше през нея. - извъртя очи Нана. 

- Тогава си вдигаш по-висока. - отвърна принцесата.

- А защо тя просто да не се спре? - изсумтя Нана. - Не беше нейна работа да наднича в двора ми така или иначе. 

Арус усещаше, че това е на път да се превърне в поредната караница, затова сръга Крисчън в ребрата и се усмихна.
- Прекрасни дами, аз смятам да вървя, Крис, ти какво смяташ да правиш? Ще останеш ли при лисичката си, или идваш с мен? 

- Това не е въпрос, който трябва да задаваш на него. Разбира се, че няма да остава тук. - отвърна Нана, обръщайки се към Арус.

Силиа сви рамене.
- Тогава не знам, лиске. - отвърна принцесата и стана от мястото си.
Тя пожела лека вечер на останалите и с Розан си тръгнаха. 

Крисчън стана от мястото си. 
- Ще се постарая да не бъда блъснат от карета, или запленен от прелестните на някоя възрастна дама по пътя. Лека вечер. - усмихна се мъжът и последва Арус. 

Нана въздъхна и отново прибра чашите от виното, след което ги остави в една от мивките. Друг път щеше да се занимава с тях. Лисицата отиде да си легне. Арус щеше да си плати, задето доведе още произволни хора в къщата ѝ, без дори да я попита предварително.

Конър доди да остай бележка.

"На 20.09 от 20:00ч в замъка на Конър ще се проведе тъпата игра за събитието."