Партито на Лилит

- Лилит, ставаш все по-нелепа с всеки изминал ден. Психичните ти проблеми прогресират, за жалост. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

"Твоите също. Купил си ѝ вече къща, нищо няма да ти стане да ѝ наемеш слуги или да ѝ помогнеш сама да си го направи."

Нана реши да прекрати този спор, тъй като вероятно никой нямаше да излезе на глава с другия.
- Ще се оправя сама. - усмихна се лисицата. - Лилит, ела когато искаш на гости, това е адреса. - тя подаде в ръката на червенокосата жена малко парче пергамент, сетне се обърна към наемния убиец. - Ще ми помогнеш ли да се прибера? Няма кораби по това време вече...

"Ще дойда разбира се.", усмихна се Лилит.
Жената се зачуди дали да не говори сама с Арус. Щеше да пробва и тогава да иде при Нана.

Крисчън въздъхна.
- Нали нямаше повече нищо да искаш? - подигра се той. Нямаше да я остави да се прибира сама все пак, но си заслужаваше това.

Лилит извъртя очи.
"И аз мога да те прибера."

Нана скръсти ръце.
- И отново се държиш ужасно, дори и когато изглеждам толкова добре. - отвърна тя. - Нямаш ли сърце?

- Виж, Лилит също ти предлага щедрата си помощ. - засмя се Крисчън, игнорирайки мрънкането на Нана.

Афсол пожела лека вечер на всички и си тръгна заедно със Сандреа и Аша.

- Лилит е права, наистина се държиш ужасно грубо с мен и то съвсем не по начина, който харесвам. - намуси се лисицата. - Започвам да си мисля, че нямаш интерес да ми помогнеш и с това, което те помолих.

Крисчън въздъхна.
- Ще те вземем с нас на кораба на Арус, какво да те правя. - победено отвърна той. - Хайде.

Далия също последва слугата и лисицата. Тъпата пикла отново се беше опитала да привлече съжаление, но не беше успяла. Падаше ѝ се.

Серена реши да си тръгва. Отново всички бяха показали колко са луди.

Юки също реши да се прибира. Нана изглежда се бе вслушала в съвета ѝ. Надяваше се да остане повече тук, наемният убиец и тъпачката Силиа заслужаваха да страдат.

Лилит се телепортира обратно в имението на Арус. Трябваше да измисли нещо за Дървото.