Лятната вила на Силиа Фингел

Вилата бе построена на три етажа. На първия има всекидневна, свързана изцяло с кухнята, библиотека и малък салон за събирания. Вторият етаж разполага с шест спални, три двойни и три единични. Третият етаж разполага с три спални - две двойни и една единична. Вилата разполага и с два басейна, горещ извор, изцяло отворена стая за отдих на сянка и пристройка за слуги.

Елвира се довлече някак до нечия вила. Жената не успя да се задържи на краката си повече и се строполи пред входната врата. Дори не знаеше дали има някой тук. Тя с длан удари няколко пъти по стъклото на вратата, но не бе сигурна дали някой я е чул.

Лесли дочу някакъв шум и се огледа, но първоначално нищо не забеляза. Тя се втренчи във входната врата и забеляза нещо странно пред нея. Робинята ядно въздъхна, пак я занимаваше някой с глупости. Тя отиде да отвори и се ужаси, когато видя някаква жена да лежи пред прага. Лесли изпищя от ужас и веднага извика Мели. Другата робиня се появи и очите ѝ се разшириха от ужас. Не можеше да разпознае кой лежеше пред нея.
- Помогни ми да я вкараме вътре. - изрече Мели.
- Погледни я на какво прилича, как така? - погнусена изрече Лесли.
- Лесли! - повиши тон Мели. - Хвани я за краката и да я сложим на канапето.
Лесли с погнуса хвана Елвира за глезените. Двете робини внесоха маркизата вътре и я поставиха върху канапето.
- Това няма да има изчистване. - изрече Лесли. - Господарката няма да е доволна.
- На господарката няма да ѝ пука за някакво канапе, а за тази умираща жена. Върви я повикай.
Лесли на драго сърце прие тази молба. Не искаше повече да седи край тази клета жена.

Лесли бе събудила Силиа, но почти нищо не ѝ обясни. Принцесата нямаше друг избор, освен сама да разбере какво се случваше под покрива ѝ. Тя слезе долу и забеляза Мели да се суети около нещо край канапето.
- Мели, какво... - започна принцесата и очите ѝ се разшириха от ужас, когато видя жената върху канапето. - Какво е станало?

- Така се появи на прага. - изрече робинята. - Не знам коя е, но трябва да ѝ помогнем.

Силиа остана при жената, докато Мели отиде да търси материалите си. Принцесата внимателно огледа пострадалата жена. Колкото повече я гледаше, толкова повече започваше да ѝ прилича на някого. Тя се втренчи в роклята ѝ и сбърчи вежди. Беше виждала тази рокля десетки пъти. Лицето ѝ изгуби цвета си и тя едва не се строполи на пода в несвяст. Божества, та това беше Елвира!
- Мели, веднага се върни тук! - извика Силиа и коленичи до Елвира.
Какво се бе случило с нея? Кой изрод би сторил подобно нещо?

Мели се върна при Силиа и започна да третира жената върху канапето. Тя сряза изцяло роклята ѝ и прехапа устни, когато забеляза множеството засъхнала кръв по бедрата на жената.
- Господарке, не само са я пребили толкова жестоко, ами са я и насилили. - тихо изрече робинята. - Ще ѝ помогна както мога.

Силиа стисна очи. Това беше истински кошмар.
- Не, Мели, ще направиш и невъзможното, защото това е Елвира. - изрече Силиа. - Когато дойде на себе си ѝ дай много силна отвара за сън. Има нужда от възстановяване.

Очите на Мери се разшириха от ужас. Изобщо не можеше да оприличи жената пред себе си като Елвира. Робинята внимателно започна да почиства тялото на Елвира от засъхналата кръв, сетне почисти и раните ѝ. Макар и да изглеждаше по-чиста вече, за Мели жената бе все така неразпознаваема. Очите ѝ бяха затворени напълно, лицето ѝ цялото бе отекло. По тялото ѝ имаше множество охлузвания и синини.
- Няма счупени кости, но някои от тях със сигурност са натъртени. Ще ѝ трябва много почивка.
Силиа кимна и остави Мели да си върши работата. Робинята присви устни, трябваше да види какви бяха щетите по слабините на жената.
- Новините не са добри. Никъде не видях семенна течност, явно нападателят ѝ не я насилил, но го е сторил с някакъв предмет. Има множество разкъсвания. Как е оцеляла въобще?

- Не питаш когото трябва, Мели. - изрече Силиа. - Ще отида да донеса нещо, което да ѝ облечем.

Елвира дойде на себе си. Изстена от болка.
- Къде... съм?

- Във вилата на господарката Силиа. - изрече Мели. - В безопасност сте тук.
Робинята посегна към едно шишенце от отварите си. Това щеше да облекчи поне малко болките на Елвира. Другата отвара, която Мели ѝ поднесе щеше да я приспи.

Еллвира се успокои. Намираше се в добри ръце при Силиа и Мели. Тя изпи отварите, които робинята ѝ даде и се унесе в сън.

Силиа се върна при Мели и остави нощницата, която носеше със себе си върху масичката.
- Как е тя, Мели?

- Събуди се. Дадох ѝ отварата. - изрече Мели, докато втриваше лунен прашец в раните на Елвира. - Ще се оправи до няколко дни.

- Добре. - изрече Силиа. - Нека я облечем и преместим.
Принцесата помогна на Мели да облече нощницата на Елвира, сетне с помощта на Шао и Рейс преместиха жената в една от спалните на втория етаж. Силиа покри тялото на Елвира със завивка и тежко въздъхна. Трябваше да каже на Афсол какво бе станало. Изродът, който ѝ бе сторил това трябваше да бъде убит.

Силиа се телепортира във вилата си заедно с Афсол. Той не спираше да настоява да види Елвира и да разговаря с нея. Принцесата го отведе до стаята, в която лежеше горката Елвира.

Афсол се спря за секунда пред прага, сетне си пое дълбоко дъх и влезе в стаята. Сърцето му се сви болезнено, когато видя Елвира. Вече не изглеждаше толкова зле, колкото Силиа я описваше, но все още имаше синини по лицето си. Той се доближи близо до леглото ѝ.
- Скоро ли ще се събуди?

- Да. - отвърна Силиа. - Не я притискай, ще ти сподели, когато е готова.

Елвира чуваше нечии гласове близо до леглото си. Маркизата изстена от болка и бавно отвори очи. Вече можеше да вижда, макар и не напълно.
- Силиа? - изрече слабо тя. - Ти си ме намерила?

Силиа поклати глава.
- Не. Ти дойде пред вилата ми и с Мели ти помогнахме. - отвърна принцесата и седна на леглото, сетне въздъхна. - Елвира, Афсол иска да знае кой ти стори това.

Елвира стисна очи. Не искаше да си спомня нищо от онова, което ѝ се случи.
- Не знам. - отвърна тя, потискайки порива да заплаче. - Не можех нищо да видя в онази тъмница. Онзи мъж нищо не каза, не издаде нито звук. Казах му къде държа златото си, но това не го интересуваше. Не мога нищо да кажа за него.

Афсол се ужаси. Нима някъде там имаше такъв изрод на свобода? Принцът се доближи с една крачка, но не посмя да пристъпи повече.
- Елвира, разбирам, че е ужасно и не искаш да се връщаш към онзи момент, но сигурна ли си, че това е всичко, което помниш? Не може да няма нищо, което да не ти е направило впечатление.

- Помня, че го одрасках и тогава усетих плат около врата му. - отвърна жената. - Може би е имал маска на лицето, не знам. Не се виждаше нищо, абсолютно нищо. Помня също, че нещо падна. Той изтърва нещо.

Афсол бегло се усмихна.
- Това може и да ни помогне. Ще отида във вилата ти и ще претърся мястото. - отвърна принцът и сърцето му се сви.