Партито на Силиа

- Енергията? - горчиво се изсмя Крисчън. - Смяташ, че всичко това е заради енергията ми? Опасявам се, че приятелката ти Нана има доста по-сериозни провинения от това.

"Защото се опита да се отърве от някаква изкуфяла бабичка? Стига глупости, дъртата прекаляваше."

- Дори и да съм съгласен, не заслужава да изгуби живота си. Но сега ти си тази, която се преструва, че не разбира за какво говоря. Селесте е всичко, което някога съм искал, Нана знаеше това и въпреки това ми я отне.

"Това е жалко.", сви рамене Лилит. "Но пък ще имаш и друг шанс да я вземеш."
Лилит реши да си ходи. Преди да тръгне, тя потупа Крисчън по рамото.
"На прав път си. Дървото не ти е нужно изобщо.", изрече тя и се телепортира в имението на Арус.

Арус забеляза спора между двамата, напоследък Крис се държеше наистина странно, толкова много ли означаваше за него това хлапе?! Той реши да се прибира и подкани Далия и Крис да го последват.

Нана реши да опита отново и се приближи до групичката на Арус.
- Може ли да пътувам с вас? Не мисля, че има с какво да се прибера. - примоли се тя.

Арус забеляза леденият поглед на Крисчън, но въпреки това се усмихна приветливо.
- Разбира се, с удоволствие ще те придружа.

Нана въздъхна и ги последва.