Замъкът на графиня Катрин Таргариен

- Скъпата ми приятелка Катрин, как кого? - засмя се Иан и в следващия момент сграбчи Силиа за врата, след което залепи кърпичката за устата и носа ѝ.

Силиа опитваше да не вдишва, но знаеше, че няма да може да удържа това дълго. Принцесата дереше ръцете на този мъж и скимтеше през ръката му, но явно никой не я чуваше. Не можеше още дълго да се съпротивлява на веществото. 

Иан изсумтя. Тази явно знаеше някой друг трик, въпреки това обаче, той не отпусна захвата си. Все някога щеше да се предаде.
- За твое добро е да не се съпротивляваш много. Не съм дошъл за теб, макар и ти да изглеждаш добре. - тихо изрече мъжът, докато все още държеше жената. 

Силите вече напускаха Силиа. Все повече ѝ се доспиваше. Явно този мъж беше въпросният Иан. Принцесата се отпусна и накрая изгуби съзнание. 

- Най-сетне. - изсумтя Иан и преметна жената през рамо.
Реши да я остави в първата отключена стая. След като откри такава, той я напъха вътре и затвори вратата. Сега трябваше да обиколи замъка, за да намери Катрин.
Обикаляше стаите внимателно и все повече се ядосваше. Накрая той отвори една от стаите и забеляза, че вътре свети фенер. Иан се подсмихна, значи тук беше госпожицата. Той отново извади шишенцето с етер и напои друга кърпичка с него, сетне доближи леглото. Надвеси се над спящата Катрин и с пръст погали лицето ѝ. 

Усетила, че нещо я докосва, Катрин се разбуди. Очите ѝ се разшириха от ужас, когато видя Иан надвесен над нея. Това кошмар ли беше? Момичето тръгна да пищи.  

Иан побърза да постави кърпичката върху устата и носа ѝ.
- По-добре не го прави. - изрече мъжът. - Милата ти приятелка оказа съпротива, ти поне недей. 

Катрин ужасно се притесни. Какво беше сторил този мъж със Силиа? Момичето вдиша от веществото и скоро затвори очи. 

- Чудесно. - изрече Иан.
Той покри Катрин с чаршафа и я преметна на рамо, след което излезе от стаята ѝ и затвори вратата. Трябваше внимателно да напусне замъка. С тихи стъпки се отправи към изхода, след което затвори и тази врата и тръгна към неосветените участъци на кралството. Имаше бая да върви до изоставената къща, която намери. 

Розан бе взела първия кораб към Еритос, след което веднага се отправи към замъка на Силиа. Жената се изненада, когато не видя принцесата в стаята им. Катрин също я нямаше. 
- Силиа? - провикваше се жената из коридорите. 
Робите сигурно бяха излезли, но и двете жени?

Силиа най-сетне се разбуди. Усещаше ужасно главоболие, тоя Иан явно беше прекалил с дозата. Принцесата осъзна, че е в друга стая и побърза да излезе. Трябваше да се преоблече и да намери Розан. Докато вървеше към стаята си, принцесата се засече с Розан.
- Иан ни нападна снощи. - изрече Силиа. - Трябва да проверим Катрин.

Очите на Розан се разшириха от ужас, но бързо се овладя.
- Ти добре ли си? 

- Да. - изрече Силиа, докато бързаше да се качи на горния етаж. - Упои ме, каза че е дошъл да види Катрин. Дано нищо не ѝ е сторил. 

Розан тежко въздъхна. След като Силиа осъзна, че Катрин я няма, наемната убийца поклати глава.
- Мисля, че я е отвлякъл. - изрече жената. Нямаше друга възможност в момента. - Облечи се, трябва да я потърсим.

Силиа побърза да облече първото, което напипа в гардероба. Тоя Иан постъпваше точно като Конър едно време. Принцесата можеше само да се надява проклетникът да не посегне отново на Катрин. Момичето не заслужаваше нищо от това.
- Ще се наложи да съобщим на Дейвид, но нека първо обиколим.

Катрин и Дейвид дойдоха до дома на момичето. Завариха Силиа и Розан в двора. Тя се втурна към Силиа и я прегърна.
- Добре съм. - изрече тя. - Дейвид ме спаси. 

Силиа отвърна на прегръдката ѝ.
- Радвам се да узная, че си добре. - изрече тя и погледна към Дейвид. - Иан се е свързал с теб? 

- Да. - отвърна Дейвид. - Мъртъв е.

Катрин се отдръпна от Силиа и се обърна към Дейвид.
- Благодаря, че рискува живота си, за да спасиш моя. 

- Бях длъжен. Той нямаше право да те въвлича в нещо, което не е твое. - отвърна Дейвид. - След като се уверих, че си добре със собствените си очи, предлагам всички да си починем. Най-вече ти.