Крепостта Минамото

Внушителна постройка с тежки каменни стени. Тук е домът на ловецът на демони Минамото но Йоримитсу, както и съпругата му Мей Лин.

Евдемия дойде до крепостта на Минамото но Йоримитсу и тежко въздъхна. Изобщо не желаеше да се разделя с хамстера, но нямаше как. Тя почука на вратата.

Минамото но Йоримитсу отвори вратата и се изненада. Много бегло си спомняше тази елфка.
- Какво търсиш в крепостта Минамото? Ако си дошла тук да се криеш от онзи луд, не си на правилното място. - раздразнено избоботи мъжът.

Евдемия въздъхна.
- Не съм дошла тук да се крия от когото и да е. Не ме е страх от никого. - изрече Евдемия. - Записал сте се за събитие в Еритос, паднах се с вас и сега е ваш ред да се грижите за това прекрасно мъниче. - усмихна се елфката и посочи хамстера.

Ловецът на демони присви очи.
- На нищо не съм се... разбира се. Жена ми. - въздъхна той. - Какво трябва да правя с това нещо по-точно? - пренебрежително вдигна показалец към хамстера той.

- Да го храните, поите и да го гледате как си играе. - изрече Евдемия и се засмя, сетне стана сериозна. - Не, последното не е задължително, просто той е невероятен. Постарайте се да не пострада и след два дни го предайте в арената за двубои на Еритос.

- Чак пък невероятен. - повдигна вежда ловецът. - Просто някакъв плъх, добре, щом трябва, инак жена ми никак няма да е доволна. - въздъхна отново мъжът и взе клетката. - Ще видя какво ще го правя. Има ли нещо друго?

Евдемия сви рамене.
- Не мисля. Просто гледайте да не умре. - изрече елфката и ѝ беше някак съвестно, че трябва да се раздели с хамстера. - Довиждане!
Тя пожела лека вечер на Минамото но Райко и си тръгна.

Минамото но Йоримитсу изпрати жената-елф, сетне отиде и взе една краставица от кухнята си. Използва меча си, за да нареже краставицата, сетне ги хвърли в клетката при хамстера.
- Дано ти стигне за днес. - въздъхна мъжът.

Минамото но Йоримитсу не разбираше какво намира онази елфка в това скучно животно. Проклетият хамстер единствено обикаляше из клетката си, ядеше и ходеше до тоалетна. Никога не би губил време в грижи за нещо толкова безполезно другояче, но Мей Лин изобщо не се бе допитала до него, преди да го запише в това нещо. "Златото може да ни потрябва!" Беше казала жената, затова сега се налагаше да опазят хамстера жив. Ловецът на демони разряза един домат с меча си и отново го предложи на животното, надявайки се да е достатъчно.