Крепостта Минамото

Орландо поклати глава.
- Не съм. Просто помагам на Крис отвреме-навреме с информация, тъй като не може да стъпи на острова. - отвърна той. - Тези въпросни крадци... В Шиера повечето морски нападения се извършват от... нас всъщност. Старейшините почти нямат влияние по вода. Мога да разпитам отговорниците за приходите от там.

- Страхотно. - намуси се жената. - Мога само да се надявам, че са други престъпници, а не вашата организация в тоя случай.

- Но защо? - изненадано възкликна Орландо. - Ако ги намеря, ще бъдат наказани, ще им кажа просто да не ви пипат корабите. След като сте приятелки на Крис, не виждам защо да не ви помогна.

- Дано си прав, иначе не я виждам как ще се примири със загубата на бизнеса си или с това някой толкова могъщ да ѝ диша във врата, ако реши да спори. - въздъхна жената. - Кога можеш да ми дадеш отговор? 

- Става ли да е другата седмица, тъй като имам малко важна работа тук, която не бих искал да пропускам. Предполагам нямате чак толкова много кораби. - въздъхна мъжът. Сега, приятелки на Крис, добре, но нямаше да му развалят малката "почивка" в никой случай.

Розан горчиво се изсмя.
- Нямаме много кораби, прав си. Заради тези хора нямаме никакви. - отвърна жената. - Силиа няма, аз общо нямам с бизнеса ѝ. Другата седмица, добре. Ще бъда във вилата ѝ в Кросфайър Муунлайт. 
Розан пожела лек ден на мъжа и тръгна да се прибира. 

Орландо махна с ръка за довиждане на тази жена, след което се върна вътре. Трябваше да почисти крепостта, след което да се приведе във вид. Заръката на тази и без това щеше да е лесна работа, нямаше нужда да бърза чак толкова.