Крепостта Минамото

Внушителна постройка с тежки каменни стени. Тук е домът на ловецът на демони Минамото но Йоримитсу, както и съпругата му Мей Лин.

Евдемия дойде до крепостта на Минамото но Йоримитсу и тежко въздъхна. Изобщо не желаеше да се разделя с хамстера, но нямаше как. Тя почука на вратата.

Минамото но Йоримитсу отвори вратата и се изненада. Много бегло си спомняше тази елфка.
- Какво търсиш в крепостта Минамото? Ако си дошла тук да се криеш от онзи луд, не си на правилното място. - раздразнено избоботи мъжът.

Евдемия въздъхна.
- Не съм дошла тук да се крия от когото и да е. Не ме е страх от никого. - изрече Евдемия. - Записал сте се за събитие в Еритос, паднах се с вас и сега е ваш ред да се грижите за това прекрасно мъниче. - усмихна се елфката и посочи хамстера.

Ловецът на демони присви очи.
- На нищо не съм се... разбира се. Жена ми. - въздъхна той. - Какво трябва да правя с това нещо по-точно? - пренебрежително вдигна показалец към хамстера той.

- Да го храните, поите и да го гледате как си играе. - изрече Евдемия и се засмя, сетне стана сериозна. - Не, последното не е задължително, просто той е невероятен. Постарайте се да не пострада и след два дни го предайте в арената за двубои на Еритос.

- Чак пък невероятен. - повдигна вежда ловецът. - Просто някакъв плъх, добре, щом трябва, инак жена ми никак няма да е доволна. - въздъхна отново мъжът и взе клетката. - Ще видя какво ще го правя. Има ли нещо друго?

Евдемия сви рамене.
- Не мисля. Просто гледайте да не умре. - изрече елфката и ѝ беше някак съвестно, че трябва да се раздели с хамстера. - Довиждане!
Тя пожела лека вечер на Минамото но Райко и си тръгна.

Минамото но Йоримитсу изпрати жената-елф, сетне отиде и взе една краставица от кухнята си. Използва меча си, за да нареже краставицата, сетне ги хвърли в клетката при хамстера.
- Дано ти стигне за днес. - въздъхна мъжът.

Минамото но Йоримитсу не разбираше какво намира онази елфка в това скучно животно. Проклетият хамстер единствено обикаляше из клетката си, ядеше и ходеше до тоалетна. Никога не би губил време в грижи за нещо толкова безполезно другояче, но Мей Лин изобщо не се бе допитала до него, преди да го запише в това нещо. "Златото може да ни потрябва!" Беше казала жената, затова сега се налагаше да опазят хамстера жив. Ловецът на демони разряза един домат с меча си и отново го предложи на животното, надявайки се да е достатъчно.

Тия идиоти от тези различни планети бяха същите ненормалници като Каво. Трябваше да си го вземат там при тях и да се отърват най-сетне от него. Елфката дойде заедно със Зерафина до крепостта Минамото. Крепост, намираща се доста на юг, вече беше горещо. Евдемия се надяваше да е уцелила. 

Огромно огнено създание закрачи бавно към новодошлата, приготвяйки се да я нападне.

Евдемия си отдъхна. Бяха победили това същество, но Зерафина беше ранена и трябваше да я отведе в лечебницата.

Розан най-сетне стигна до тази крепост. За да се прибере бе намерила по-подходящ и бърз път. Жената застана пред входната врата и силно почука. 

Орландо тъкмо разчистваше фоайето, когато чу почукване на вратата. Беше рано, за да е някой от къщата, а и жената на Минамото но Райко беше на почивка, точно затова той беше дошъл да прекара известно време тук.
- Здравей...те? - изненадано възкликна мъжът. Имаше бегъл спомен да е виждал тази жена преди, но не се сещаше къде.

- Здравей. - изрече Розан и вежливо се усмихна. Знаеше, че този няма да се пробва да стори нищо глупаво спрямо нея. - Изпраща ме Силиа, приятелка на Крисчън. 

Орландо се изсмя тихо.
- Това е определено ново за мен. Защо Крис и приятелката му ми изпращат жена? Смятах, че добре ме познава вече за толкова време.

Розан се засмя.
- Познавайки ги, едва ли ще направят това. Не съм тук за нещо подобно. - отвърна жената и изражението ѝ стана сериозно. - Силиа има парфюмерия в Кросфайър Муунлайт и работи с химици от Шиера, които правят съставките за голяма част от продукцията. Проблемът е, че шиерски пирати или крадци нападат кораба за втори път. Щетите този път са много и ако това продължава, бизнесът ѝ бързо ще фалира. - наемната убийца си пое дъх. - Силиа моли да проучиш кои са, ще плати, аз после ще ги елиминирам. Срокът е не повече от десет дни. 

Орландо слушаше думите на жената озадачено.
- А кое е паранормалното в историята? - наклони глава встрани мъжът. - Скъпа, ти знаеш аз с какво всъщност се занимавам, нали? Моля те, кажи ми че знаеш.

Розан не разбираше за какви паранормални неща говори този.
- Не си ли наемник и ти? - попита жената. - Силиа иска да се възползва от връзките ти на острова. Тя няма подобни. 

Орландо поклати глава.
- Не съм. Просто помагам на Крис отвреме-навреме с информация, тъй като не може да стъпи на острова. - отвърна той. - Тези въпросни крадци... В Шиера повечето морски нападения се извършват от... нас всъщност. Старейшините почти нямат влияние по вода. Мога да разпитам отговорниците за приходите от там.

- Страхотно. - намуси се жената. - Мога само да се надявам, че са други престъпници, а не вашата организация в тоя случай.

- Но защо? - изненадано възкликна Орландо. - Ако ги намеря, ще бъдат наказани, ще им кажа просто да не ви пипат корабите. След като сте приятелки на Крис, не виждам защо да не ви помогна.

- Дано си прав, иначе не я виждам как ще се примири със загубата на бизнеса си или с това някой толкова могъщ да ѝ диша във врата, ако реши да спори. - въздъхна жената. - Кога можеш да ми дадеш отговор? 

- Става ли да е другата седмица, тъй като имам малко важна работа тук, която не бих искал да пропускам. Предполагам нямате чак толкова много кораби. - въздъхна мъжът. Сега, приятелки на Крис, добре, но нямаше да му развалят малката "почивка" в никой случай.